Обичам Вицове

Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:

“Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание.”
Човекът спрял мотора си и казал: “Издигни мост до Хавай, че да мога да карам до там всеки път когато поискам.”
Господ му отговорил:

“Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество.”
Човекът с Харлито помислил, помислил и накрая казал: “Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива.”
И Господ му отвърнал:
– Две или четири платна искаш на тоя мост!?

Напълно сляп влиза по погрешка в специален “Женски бар”.
С помощта на сигнален бял бастун успява да стигне до бара и си поръчва питие. Малко след това вика на сервитьора: – Абе, ей… искаш ли да ти разкажа един виц за блондинки…?!
Веднага настава гробна тишина.
С дрезгав и сериозен глас жената, седнала до него, казва: – Преди да го разкажете, сеньор… с респект към физическото ви увреждане, което не ви позволява да ме видите, мисля, че е редно да ви предупредя за някои дребни нещица: – Сервитьорката е красива, здрава блондинка, охраната на бара е една суперяка блондинка, аз съм метър и 80, тежа 80 кила, имам черен колан по карате и съм блондинка, приятелката ми до мен е шампионка по вдигане на тежести и е блондинка, а дамата, седнала от другата ви страна е професионален състезател по класическа борба – също блондинка… Е, сега… като чухте това, все още ли искате да разкажете тоя готин виц…?!
Слепецът мисли няколко секунди, поклаща глава и казва: – Не! Отказвам се при това положение. … че, ще ми се наложи да го обяснявам поне пет пъти.

Тригодишно момиченце – енергично и бясно за десет момчета. Което се научило да се пъхва в гардероба и да устройва там бъркотия, за която думи не стигат да я опишат. След няколко дни подреждане на гардероб по цял ден и безрезултатни караници отчаяната майка най-сетне решава да прибегне до изпитаното от поколенията средство:
– Да не си посмяла да влизаш в гардероба повече! Там има един страшен чичко с голяма торба! Ще те грабне, ще те пъхне в торбата, ще те отнесе и няма да те видим повече!
Цял ден хлапето не смее да припари до гардероба, за радост на мама. Когато обаче вечерта тя и татко сядат да гледат телевизия, малката се осмелява. Отива предпазливо до гардероба, лепва на него ухо и започва да слуша под недоумяващия поглед на таткото. След което се обръща и пита:
– Мамо, оня чичко от гардероба тръгна ли си?

• Антарктида. Руска полярна база, шестмесечна мисия. Целият екип умира от скука. Идват на гости американци. Седнали, почерпили се, едно друго.
• По едно време един от руснаците извиква силно:
• – 158!
• Всички почнали да се смеят.
• След малко друг:
• – 248!
• Всички пак се смеят.
• Американецът попитал съседа до него:
• – Защо се смеете всички? Това са просто числа?
• – Ами ние отдавна сме тук и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
• След някоя бира американецът решил да провери, ако той каже някое число и силно извикал:
• – 523!
• Всички избухнали в истеричен смях. Той, недоумяващ пак пита съседа до него:
• – Толкова ли е смешен този виц?
• А онзи (през сълзи):
• – За първи път го чуваме!

• – Миличък, ти заради какво ме обичаш?
• – Заради красотата ти, заради ума, стила ти и чувството ти за хумор, Любима моя. А ти за какво ме обичаш, скъпа?
• – Заради безупречния ти вкус!

В самолет на съседни седалки седят господин и малко момиченце. Господинът решил да се избъзика с хлапето:

• Какво ще кажеш да си поговорим за да мине по-бързо времето?
• Добре! За какво искате да поговорим? – казало момиченцето, затваряйки току-що отворената книга.
• Ами, нека да поговорим за нещо интересно, например за атомната физика. – казал мъжът подсмихвайки се надменно.
• Съгласна съм, но първо искам да Ви попитам нещо! Една крава, един кон и една овца ядат една и съща храна – трева, но имат различно ако. Овцата прави топчета, кравата голяма купчина, а конят сушени топки. Как си обяснявате този феномен?
• Идея си нямам. – казал господинът изумен от интелигентността на момиченцето.
• Тогава как искате да си говорим за атомна физика, като Вие дори от лайна не разбирате нищо?!

Начално училище. Час по математика. Учителката иска да обясни концепцията за безкрайност и пита учениците, кое е най-голямото число. Малките мозъчета зацепват пред нелеката задача, само малкият Гошко вдига уверено ръка и отговаря с блясък в очите:

• Пет хиляди триста шейсет и шест!
  Учителката, усмихвайки се:
• А добре де, а пет хиляди триста шейсет и седем, не е ли по-голямо?
  Жорето, пораженчески:
• Ехххх, а бях толкова близо…

• Дете пита баща си:
• – А бе тате, съседката отляво взима 600 лв. заплата и едвам свързва двата края. Съседката отдясно взима 500 лв. и яде хляб и сол. А как ти като взимаш 400 лв. имаме всичко – уиски, луканки и т.н.?
• – Ами много просто тати. Имам магическа пръчка и като махна всичко се оправя.
• На другия ден детето казва:
• – А бе тати, цяла нощ махам, ама нищо не става?
• – Каза ли вълшебните думи? – пита бащата.
• – Да бе. Абракадабра. Нали?
• – Не бе, тати! Документите и талона за проверка!

• Разговарят баща и син:
• – Тате имам три приятелки и се чудя за коя да се оженя. Искам съвет!
• – Виж сине! Давам ти 3000 лв. Дай на всяка по хиляда, изчакай няколко месеца и решавай.
• След няколко месеца:
• – Е, сине, какво стана? Какво направиха с парите твоите приятелки?
• – Ами, първата си накупи бижута и парфюми. Втората си купи смартфон, но купи един и за мен. А третата вложи парите си в бизнес, умножи ги многократно и сега ме кани за съдружник. Аз избрах третата!
• – Е видя ли, сине, че ти помогнах. Какъв е изводът, защо избра третата?
• – Щото имаше най-големи гърди!

• Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:
• – Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?
• – Такъв съм роден. Дефектен съм. – отвърнал папагала.
• – Невероятно! – отговорил младежа.
• – Ти всъщност ме разбра и ми отговори!
• – Разбрах всяка думичка! – казал папагалът.
• – Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.
• – Хайде бе… – казал младежът.
• – Тогава ми отговори на това: как се държиш на клонката, като нямаш крака?
• – Виж сега! – почнал папагалът.
• – Това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.
• – Ииии! – въодушевил се младежът.
• – Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?
• – Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.
• Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:
• – Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.
• – Пссссст! – казал папагалът.
• – Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!
• Младежът предложил стотачка и взел папагала.
• Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.
• Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:
• – Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.
• – МОЛЯ? – вбесено извикал младежът.
• – Какво се случи след това?
• – Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло! – описал папагалът.
• – Ооо, НЕ! И тя му позволи?
• – Да. След това тя клекна на колене и…
• – Ииии???
• – Какво “Ииии”? Паднах от клона. Как очакваш да се задържа на клона при такава ситуация?

• В купето на влака четирима мъже разговарят на тема “рога”:
• – Най-големите рогоносци са лекарите! Постоянно дежурства, спешни случаи… И жените им… какво да правят!?
• – Не бе! Военните! Постоянно наряди, учения…
• – Глупости, моряците са най-големите рогоносци! С месеци в морето…
• – Ти какво ще кажеш? – попитали четвъртия, който седял умислен.
• – Какво да кажа?!? Аз съм военен лекар… на боен кораб…

• Мъжът трябва да помни:
• – Датата, когато се е запознал с жената.
• – Датата на първата среща.
• – Кога за първи път за отишли на ресторант.
• – Деня на първата целувка.
• – Деня на първото цуни гуни.
• Но няма мъж, който да помни толкова дати. Затова се стараем да направим всичко това в един и същ ден.

• Младо семейство е в кухнята. Мъжът пита:
• – Скъпа, какво кафе предпочиташ да ти направя? – започнала тя
• – Бих искала да е силно, но меко, нежно, но пък стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания… – отговорила загадъчно съпругата.
• Мъжът се почесал по главата:
• – Така както ми го описа, се чудя дали да не ти сипя една ракия…

• Две съседки си говорят.
• – А бе, гледам твоя мъж, на 60 е май, пък постоянно тича след млади невести.
• – Ти… виждала ли си кучетата как тичат след колите?
• – Да и какво?
• – Как какво, като ги настигнат, могат ли да ги карат?

• Рускиня отива да си купи хляб. По пътя в една локва видяла да лежи пиян мъж. Рекла си:
• – Малко е мърляв, ама като го изкъпя ще стане. Мъж е все пак! На връщане ще си го прибера…
• Купила хляб, тръгнала към къщи и що да види, мъжът вече го нямало.
• Ядосала се жената.
• – Ама и аз съм една патка, сякаш от три месеца хляб не съм виждала.

• Мъж и жена били на разходка в гората, когато съзрели кладенец, на който пишело:
• – “Кладенец на желанията”.
• Любопитната жена се надвесила над него, за да види, какво има там и не щеш ли, паднала в него.
• А мъжът си помислил:
• – „Бреей, много бързо изпълнява желанията тоя кладенец!”