Обичам Вицове

• Влиза мъж в бара, след него вървят розово фламинго и една мокра котка. Поръчва уиски, изпива го и пита за цената. Бърка си в джоба, изсипва пред бармана шепа монети и си тръгва. Смаяният барман преброявя монетите – точно до стотинка.
• На другия ден пак влиза мъжът, след него фламингото и мократа котка, пие джин, пита за цената и отново изсипва купчина монети на бара. Обръща се и излиза, докато барманът брои парите, които пак са точно колкото трябва.
• На третия ден човекът се появява със странната си компания и барманът още от вратата пита:
• – Извинете, от петнайсет години съм барман, какво ли не съм виждал, но вие…
• – Виждате ли – отговаря клиентът – наскоро хванах златната рибка, знаете я, “три желания” вика и аз директно, без да се замислям, казах “Искам винаги да си имам с мен едно дългокрако пиленце, с винаги мокро котенце, и с парите всичко да ми е точно!”

• Жена се оплаква на приятелка:
• – Омръзна ми този мой мъж! Все едно и също слушам от него: мама това, мама онова… Аман от тази негова майка!
• – Слушай сега! Важното е да го заинтригуваш като жена – тогава той просто ще престане да мисли за майка си! – съветва приятелката.
• Прибира се мъжът вечерта – жена му го посреща облечена в черно готино бельо.
• Мъжът я гледа няколко секунди замислено и пита:
• – Що си цялата в черно, ма? Да не се е случило нещо с мама?

• Приятели звънят на наскоро оженил се лекар, за да го поканят на партия бридж.
• – Спешно повикване! – казва той на жена си и започва бързо да се облича.
• – Нещо сериозно ли е? – пита младоженката.
• – Да, извънредно! Трима лекари са вече там.

• Малко габровче влиза в магазин и подава буркан:
• – Два литра мед може ли?
• Може. Дай буркана да ти сипя от наливния – казала продавачката. Продавачката му сипала 2 литра мед. Габровчето взело буркана и тръгнало да излиза от магазина.
• – Тате каза, че ще плати утре.
• – А-а-а, не може – развикала се продавачката! Взела буркана и изсипала меда обратно. Габровчето излязло на улицата. Погледнало в буркана как се стичат остатъците от меда и си казало:
• – Прав беше тате, за два сандвича ще стигне!

• Притеснен служител надниква в кабинета на шефа на  фирмата:
• – Шефе, дали ще може утре да отсъствам от работа? Жена ми иска да правим основно почистване и настоява да си остана вкъщи.
• – Съжалявам, имаме ужасно много работа! Няма начин да те пусна!
• – Благодаря, шефе! Знаех си, че мога да разчитам на Вас!

• В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота Манол запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила, Манол изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, Манол ревнал като заклано прасе на жена си Минка, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
• – Аааай…! Мино маааа…! Аааай…, Миноооу…
• Изскочила Минка и като видяла Манол изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа на обратно, без малко да припадне.
• – Божке, Маноле! Какво стана, сърце мое?
• – Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей…
• Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
• – Маноле бе, на моя му свършила батерията, пък твоя блокиран, – кажи паролата да го разблокирам!
• Станал Манол, пообърсал се, поотупал се понагласил си крака и казал:
• – А, нищо ми няма, к’во ши звъниш, – ей сега ще ми мине кат’ на куче!

• Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
• – Ама те са на обратно!…
• Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
• – А това не са моите обувки!…
• Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
• – А къде са твоите?
• – Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
• Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
• – А къде ти са ръкавичките?
• – Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…

• Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск:
• – Как сте?
• – Ами добре сме.
• – Студено ли е при вас?
• – Е, нали знаеш, студено е!
• – Колко е в момента – минус 50, минус 60 градуса?
• – Ааа, няма такова нещо. Минус 15, минус 20 най-много!
• – По телевизията казаха, че било минус 60!
• – Ааа, ти за навън ли питаш?

Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:

“Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание.”
Човекът спрял мотора си и казал: “Издигни мост до Хавай, че да мога да карам до там всеки път когато поискам.”
Господ му отговорил:

“Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество.”
Човекът с Харлито помислил, помислил и накрая казал: “Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива.”
И Господ му отвърнал:
– Две или четири платна искаш на тоя мост!?

Напълно сляп влиза по погрешка в специален “Женски бар”.
С помощта на сигнален бял бастун успява да стигне до бара и си поръчва питие. Малко след това вика на сервитьора: – Абе, ей… искаш ли да ти разкажа един виц за блондинки…?!
Веднага настава гробна тишина.
С дрезгав и сериозен глас жената, седнала до него, казва: – Преди да го разкажете, сеньор… с респект към физическото ви увреждане, което не ви позволява да ме видите, мисля, че е редно да ви предупредя за някои дребни нещица: – Сервитьорката е красива, здрава блондинка, охраната на бара е една суперяка блондинка, аз съм метър и 80, тежа 80 кила, имам черен колан по карате и съм блондинка, приятелката ми до мен е шампионка по вдигане на тежести и е блондинка, а дамата, седнала от другата ви страна е професионален състезател по класическа борба – също блондинка… Е, сега… като чухте това, все още ли искате да разкажете тоя готин виц…?!
Слепецът мисли няколко секунди, поклаща глава и казва: – Не! Отказвам се при това положение. … че, ще ми се наложи да го обяснявам поне пет пъти.