Жена си прави прическа, преди да замине на екскурзия до Рим.
– И къде, муци, казваш, че ще ходиш – пита фризьорката й.
– До Рим.
– Ау-у-у, ужасен град, мръсотия, просто ужас! И с какво ще летиш?
– С Ал-Италия.
– Най-гадната авиолиния на света! Самолетите стари, стюардите – грозни, храната – отврат. И къде ще отседнеш там?
– В малко бутиково хотелче, казва се Тиесте.
– Бутиково – дръжки! Била съм там, отвратно е, ужасно обслужване, хлебарки по стаите. И какво ще правиш, докато си там?
– Ще разгледаме Колизеума, ще отидем до Ватикана, можем да видим и папата…
– Ще видиш на куково лято! Най-много да излезе на едно балконче, голям колкото главата на топлийка и ти ще си една от хилядите, които ще си мислят, че са го видели.
След месец жената се връща от Рим и е отново при фризьорката.
– Е, и как беше, муци? – пита тя.
– Невероятно – самолетът ни беше чисто нов, само дето ни се дублираха местата, но ни настаниха в първа класа и няма да ти разправям – шампанско, черен хайвер, млад стюард, който тичаше за всяка моя поръчка. А пък хотелчето – приказка! Току-що го бяха реновирали и ние бяхме първите гости, така че ни настаниха в президентския апартамент безплатно…
– А във Ватикана ходи ли? – пита злобно фризьорката.
– Ходих, муци, и да знаеш какво стана! Както си вървим, до нас се приближи швейцарски гвардеец, потупа ме по рамото и каза, че папата имал навик да кани на лична аудиенция случайни посетители и че на нас се е паднала тази чест. Влязохме в неговите покои, той дойде, аз коленичих пред него, той сложи ръката си върху рамото ми и знаеш ли какво ми каза?
Инженер Павлов излиза от работа, и вместо да чака мръсният автобус, решава да се пробва на автостоп.
Изненадващо до него спира чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е притеснен, но красавицата настоява той да се качи вътре.
По пътя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка. Предлагат му да минат заедно през магазин, за питиета и мезета, питат Петров за адреса. Пред разкъртената панелка го молят да ги приеме в боксониерата си. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори.
Минават три месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл.
– Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета!!! Дали да се обадим на Павлов?
Влиза мъж в бара, след него вървят розово фламинго и една мокра котка. Поръчва уиски, изпива го и пита за цената. Бърка си в джоба, изсипва пред бармана шепа монети и си тръгва. Смаяният барман преброявя монетите – точно до стотинка.
На другия ден пак влиза мъжът, след него фламингото и мократа котка, пие джин, пита за цената и отново изсипва купчина монети на бара. Обръща се и излиза, докато барманът брои парите, които пак са точно колкото трябва.
На третия ден човекът се появява със странната си компания и барманът още от вратата пита:
– Извинете, от петнайсет години съм барман, какво ли не съм виждал, но вие…
– Виждате ли – отговаря клиентът – наскоро хванах златната рибка, знаете я, “три желания” вика и аз директно, без да се замислям, казах “Искам винаги да си имам с мен едно дългокрако пиленце, с винаги мокро котенце, и с парите всичко да ми е точно!”
Сватосали се едни хора, сватба вдигнали, добре ама на втората седмица булката се изсулила и беж – у майка си. Вдигнала се сватята с младоженека под мишка и право у тях:
– Що тъй, ма сватя, ни резилите пред хората!?
– Наша Боянка вика, че ваш Динко кусур имал.
– Че какъв кусур у наш Динко!?
– На Боянка тука – тя да ти рече.
– Речи ми, снахо, в очи ми речи – какъв му на наш Динко кусурът!?
Малка му оназ работа, мале.
Тъъъй ли!? Дине, майка, сваляй потурите!
Динко, забол поглед в хасъра на пода, разпасва пояса, дърпа вуркузуна, потурите падат и се открива едно достойнство къмто педя и половина. Тъщата ахва:
– Въх мърмайка!
А сватята гордо:
– Въх мърмайка, я! И да знайш, свате, някой ваша Боянка твърде га ѝ разглезил!
Може. Дай буркана да ти сипя от наливния – казала продавачката. Продавачката му сипала 2 литра мед. Габровчето взело буркана и тръгнало да излиза от магазина.
– Тате каза, че ще плати утре.
– А-а-а, не може – развикала се продавачката! Взела буркана и изсипала меда обратно. Габровчето излязло на улицата. Погледнало в буркана как се стичат остатъците от меда и си казало:
– Прав беше тате, за два сандвича ще стигне!
Притеснен служител надниква в кабинета на шефа на фирмата:
– Шефе, дали ще може утре да отсъствам от работа? Жена ми иска да правим основно почистване и настоява да си остана вкъщи.
– Съжалявам, имаме ужасно много работа! Няма начин да те пусна!
– Благодаря, шефе! Знаех си, че мога да разчитам на Вас!
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота Манол запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила, Манол изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, Манол ревнал като заклано прасе на жена си Минка, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
– Аааай…! Мино маааа…! Аааай…, Миноооу…
Изскочила Минка и като видяла Манол изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа на обратно, без малко да припадне.
– Божке, Маноле! Какво стана, сърце мое?
– Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей…
Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
– Маноле бе, на моя му свършила батерията, пък твоя блокиран, – кажи паролата да го разблокирам!
Станал Манол, пообърсал се, поотупал се понагласил си крака и казал:
– А, нищо ми няма, к’во ши звъниш, – ей сега ще ми мине кат’ на куче!
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
– Ама те са на обратно!…
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
– А това не са моите обувки!…
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
– А къде са твоите?
– Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде ти са ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…
Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск:
– Как сте?
– Ами добре сме.
– Студено ли е при вас?
– Е, нали знаеш, студено е!
– Колко е в момента – минус 50, минус 60 градуса?
– Ааа, няма такова нещо. Минус 15, минус 20 най-много!
