Обичам Вицове

След 25 години брак Джейк зарязва жена си Татяна заради млада секретарка. Новата му половинка настояла двамата да живеят в мултимилионерския му дом. Тъй като Джейк си наел по-добри адвокати, той успява да спечели къщата при делото за развод. Той дава три дни на Татяна да се изнесе.

Първия ден тя прекарала в събиране на вещите си в кашони. На втория ден двама хамали изнесли нещата и. На третия ден тя седнала за последен път край красивата маса в трапезарията на свещи, пуснала си нежна музика за фон и си направила пир с купа скариди, бурканче черен хайвер и бутилка шардоне. Когато приключила, тя преминала през всички стаи и тикнала по една полуизядена скарида, натъпкана с хайвер, в дупките на прътовете на завесите. След това изчистила кухнята и си тръгнала.

Когато Джейк се нанесъл с любовницата си в къщата, всичко било невероятно в първите дни. След това бавно къщата започнала да се вмирисва. Пробвали всичко – почистване, миене и проветряване. Вентилацията била проверена за умрели мишки, килимите били изпрани. Освежители за въздух били окачени навсякъде. Докарани били хора да обезпаразитят дома, при което обитателите му трябвало да се изнасят за по няколко дни. Нищо не помогнало. Хората спрели да идват на гости. Работниците отказвали вече да работят по къщата. Прислужницата напуснала. Най-накрая двойката решила, че не издържа и напуснала мястото.

Месец по-късно, въпреки че намалили цената наполовина, те още не можели да намерят купувач за къщата. Говори се, че дори местните агенти на недвижими имоти спрели да си вдигат телефоните. В крайна сметка на Джейк и любовницата му се наложило да изтеглят голям банков заем за ново жилище.

Татяна се обадила на бившия си съпруг и го попитала как вървят нещата. Той и разказал историята за смърдящата къща. Тя възпитано го изслушала и след това казала, че старата къща и липсва ужасно и е готова да намали обезщетението си от развода за сметка на къщата. Мислейки, че тя няма идея колко зле мирише мястото, бившият съпруг се съгласил да вземе около една десета от истинската цена на къщата, а сделката била оформена за час.

Седмица по-късно Джейк и новата му жена стоели усмихнати и гледали как работници опаковат и пренасят абсолютно всичко ценно от старата къща в новия им дом. Включително и прътовете за завесите.

• Някакъв селянин трябвало да отиде в града по работа за около месец. Отишъл при съседа и му казал:
• – Така и така, няма да ме има месец. Имам към теб една молба. Ако чужд мъж влезе в къщата ми докато ме няма, отиди и изкърти една дъска от оградата ми. Само това те моля.
• Съседът се съгласил. Връща се след месец човека. Оградата цяла. Зарадвал се.
• – „Значи жена ми ми е била вярна“. – си помислил той.
• – Жена, как стоят нещата? Всичко наред ли беше докато ме нямаше?
• – Всичко бе наред скъпи, само съседът нещо откачи и три пъти разковаваше дъски от оградата, та трябваше да ги закова наново…

• Отворил българин фризьорски салон в Лондон. Пръв при него дошъл съседа му по магазин , цветаря.
• – Колко струва ?
• – Нищо няма да струва, съсед си ми , пък и пръв клиент.
• На другата сутрин гледа 10 рози пред бръснарницата.
• – Колко струват съседе ?
• – Нищо не струват, съседи сме , а и ме подстрига без пари…
• Дошъл другия съсед, хлебаря.
• – Колко струва ?
• – Абе нищо не струва за теб , съседи сме.
• На другия гледа пред магазина 10 питки хляб.
• – Колко струват съседе ?
• – Без пари за теб , нали ме подстрига вчера без пари.
• На третия ден дошъл българин.
• – Колко струва да ме подстрижеш ?
• – Нищо няма да струва , нали сме българи, остава и от теб пари да взема…
• Идва на другия ден на работа и гледа пред магазина 10 българи…

• Баба Пена ходи до града, комшийката я пита „Как беше?“:
• – Много е хубаво! Особено в градския транспорт. Отиваш в автобуса, само поглеждаш някое място, и веднага стават и ти го отстъпват!
• – Бре! Я и аз да ида до града, да видя това чудо!
• Отива другата баба, качва се на автобуса и си избира едно място.
• Гледа човека, гледа мястото, но онзи не става. Бабата пита:
• – Младежо, стара жена съм, няма ли да ми отстъпиш мястото?
• – Бабо, автобуса е почти празен, точно това място ли си хареса?
• На бабата й станало криво, но пак опитала:
• – Моля ти се, младежо!
• – Бабо, хайде стига, де!
• Бабата обаче нали упорита:
• – Моля те, нека седна!
• – Добре, добре, щом толкова искаш, сядай. Но карай внимателно!

• Дама в зряла възраст отишла на лекар:
• – Докторе, имам много газове, но не ме притесняват, защото са тихи и не миришат. Например, откакто съм в кабинета Ви, вече пуснах няколко пъти газове, но както можете сам да се убедите – нито миришат, нито се чува. Трябва ли при това положение да ги смятам за проблем?
• Докторът помислил, написал рецепта и ѝ я подал:
• – Вземайте тези хапчета 3 пъти на ден и елате след седмица пак.
• На следващата седмица по същото време дамата се появила притеснена в кабинета:
• – Докторе, не знам какви хапчета ми дадохте, но газовете ми започнаха да миришат! Какво да правя сега?
• – Ах, чудесно, значи сме успели да се справим със синузита от първия път с тези хапчета! Вече е време да поработим и върху проблема със слуха Ви.

• Рано сутринта полицай пристига на работа абсолютно гол. Всички колеги го наобиколили и го заразпитвали, защо е в такъв вид, да не е полудял? Той им разказал:
• – Тази нощ отидох на нощен бар. Беше весело, музика, всички танцуваха. Загасиха светлината и тих глас каза “А, сега всички момичета да си свалят дрехите”.
• – И какво?
• – След две минути включиха светлината и действително всички момичета бяха голи. Всички продължиха да се веселят и да танцуват. След половин час отново загасиха светлините и тих глас каза “А, сега да се съблекат всички мъже”.
• – И какво се случи?
• – Пак светнаха светлините и реално всички мъже бяха голи. Продължихме да танцуваме. След половин час отново загасиха светлините и гласа каза:
• “Сега мъжете – на работа” и ей, ме на – дойдох!

• Внук отива при дядо си на село на почивка.
• Минава една седмица и внучето казва на дядо си:
• – Дядо при теб е много хубаво. Чист въздух, чиста река, спокойствие… Само едно не ми харесва – момичетата на село са много облечени. Дядото бръкнал в джоба си и извадил два бонбона – единият с целофан, а другият без – и помолил внучето да си вземе един. Внукът взел бонбона с целофана. Дядото попитал:
• – Защо избра този бонбон?
• – Някак си по-чист ми се струва! – отвърнал внука.
• – И с жените е същото, моето момче!

Мъжът бизнесмен, изпраща факс на жена си : “Скъпа, вярвам че ще разбереш, сега, когато ти си вече на 54 години, имам известни нужди, които ти не можеш повече да задоволяваш. Аз съм много щастлив с теб, смятам, че си прекрасна съпруга и искрено се надявам, че няма да реагираш болно като разбереш, че когато получиш този факс, ще съм в хотел “Confort Inn” с Ванеса, 25 годишната ми секретарка. Но не се безпокой, ще си бъда в къщи преди полунощ.” Когато мъжът пристига в къщи, намира бележка върху масата:

“Скъпи, получих факса ти и много ти благодаря за проявената загриженост. Възползвам се от случая да ти напомня, че ти също си на 54 години. И да те осведомя, че когато четеш тази бележка, ще съм в хотел “Fiesta” с Мишел, моя треньор по тенис, който,както и секретарката ти, е също на 25 години. Понеже, освен че си преуспял бизнесмен, си завършил още и математика, ще можеш лесно да разбереш, че си приличаме при тези обстоятелства, но … с една малка разлика: “25 влиза повече пъти в 54, отколкото 54 в 25 …” Следователно, не ме очаквай по-рано от утре!

Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина . Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15, 000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар.

За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания. В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата.

Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди … и спечелва делото! Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безсмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив. Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката.

Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15, 000 за да покрие “загубата” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”. Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част. След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара.

Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24, 000 глоба.

– Каква държава… – си мислеше стрина Пена, докато си хвърляше боклука през терасата на 5-тия етаж.
В същото време, паркирайки колата си, чичо Ставри отвори прозореца и хвърли догарящата цигара на тротоара, като ядосано си мърмореше:
– Да и боклуците! Цел ден им работим за 600 лева…

На първия етаж Анжела обясняваше разпалено на майка си как учителят ѝ се скарал днес, щото си гледала в телефона по време на час. Взел ѝ го и тя не могла да препише, и сега щяла да има ниска оценка, и можело да не влезе в гимназията, в която искала. Майка ѝ ядосана мислеше как още утре ще отидат с гордия съсобственик на родителските права, демек бащата, в училището за да се разправят с учителя, как така ще взима на детето телефона, че ще му остави и тройка?! Некъв учител, който с малката си заплатка не може да си позволи такъв телефон и сигурно от завист е излобял така към скъпоценното им отроче…

Иванчо от втория етаж пък пиеше с приятели бира в градинката пред блока, псуваше системата и коментираше как ще ходи на протест в неделя, щото некой нещо требвало най-сетне да направи в тая държава. Стана от пейката засили се, изрита я и я счупи. Ухили се доволно и извика:
– “Остав-ка!” 
И бавно, залитайки закрачи към къщи да види какво е сготвила майка му за вечеря.

• Служителка на отдел “Ипотечни кредити” се обажда на мъж и пита:
• – Желаете ли ипотечен кредит?
• – Не.
• – Не искате ли да обедините всичките си кредити?
• – Нямам никакви кредити.
• – А какво ще кажете за потребителски кредит за ремонт на жилището ви, например?
• – Не ми трябва. Наскоро направих ремонт и платих в брой.
• Кратко мълчание в слушалката, а после питане:
• – А случайно да си търсите жена?

Двама приятели се срещнали. Единия бил с насинено око и другият го попитал:

• – Здрасти, какво ти се е случило?
• – Остави, не е за разправяне.
• – Хайде кажи, де! Кой те подреди така?
• – Жена ми.
• – Как така жена ти?
• – Ами, ей така!
• – Разкажи де!
• – Снощи, тя се наведе да извади едно пиле от фризера. И така сладко ми се беше надупила, че не можах да се сдържа и я хванах, надигнах и малко полата и…
• – И какво? Тя не обича ли да правиш така?
• – А бе обича, ама не в Кауфланд…

• – Миличка, не мога повече! Виж 3 ч. посред нощите е.
• – Можеш, качвай се!
• – Цял ден бе, мила, ами уморих се.
• – Като почнахме нямаше нищо против, сега хленчиш! А иначе как се пъчеше преди сватбата, колко си неуморен.
• – Разбрахме се само на едната стая да сложим тапети, а в момента довършваме втората стая…Сили нямам.
• – Качвай се бързо на стълбата на кого говоря аз…

• Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск:
• – Как сте?
• – Ами добре сме.
• – Студено ли е при вас?
• – Е, нали знаеш, студено е!
• – Колко е в момента – минус 50, минус 60 градуса?
• – Ааа, няма такова нещо. Минус 15, минус 20 най-много!
• – По телевизията казаха, че било минус 60!
• – Ааа, ти за навън ли питаш?

• Малко габровче влиза в магазин и подава буркан:
• – Два литра мед може ли?
• – Може. Дай буркана да ти сипя от наливния – казала продавачката. Продавачката му сипала 2 литра мед. Габровчето взело буркана и тръгнало да излиза от магазина.
• – Тате каза, че ще плати утре.
• – А-а-а, не може – развикала се продавачката! Взела буркана и изсипала меда обратно. Габровчето излязло на улицата. Погледнало в буркана как се стичат остатъците от меда и си казало:
• – Прав беше тате, за два сандвича ще стигне…