Какъв ден е днес

закуската
  • По време на закуската съпругата казва:
  • – Сигурна съм, че не помниш какъв ден е днес.
  • – Глупости, много добре знам какъв ден е днес! – отговаря съпруга и тръгва за работа.
  • В 10:30 на вратата се звъни. Жената отваря и вижда на прага букет от прекрасни рози.
  • В 13:00 отново се звъни. Този път на прага намира кутия с любимите си шоколадови бонбони.
  • В 15:00 отново се звъни. Този път страхотно кожено палто.
  • Вечерта съпругът се прибира и казва:
  • – Още ли мислиш, че не знам какъв ден е днес?
  • – О! Скъпи! Първо цветя, после бонбони, после кожено палто! Това е най-страхотният ден на Военно-въздушните сили в моя живот…

Три блондинки беседват

Три блондинки
  • Три блондинки беседват в службата.
  • Първата казва:
  • – Снощи хванах мъжа си за топките, а те студени.
  • Втората:
  • – Ама и на моят са му студени.
  • Третата:
  • – А аз, да си призная честно, въобще не обръщам внимание на тези неща.
  • На другия ден третата пристига на работа с огромна синина под дясното око.
  • Другите две питат:
  • – Какво ти има?
  • – Ами, влезе ми в главата вчерашният ни разговор. Лягам си снощи с мъжа ми в леглото, реших да проверя. А той ми вика:
  • – Кво правиш ма?.
  • Аз отговарям:
  • – Топките ти са горещи.
  • Той вика:
  • – И кво от това?
  • А аз му отвръщам:
  • – Странно, а на другите са студени.

Изпратен имейл

Изпратен имейл
  • Една жена отива в дома на дъщеря си и вижда, че зет ѝ много ядосан си стяга багажа.
  • – Какво е станало? – пита тя.
  • – Какво е станало ли? Станало е, че дъщеря ти е уличница. Изпратих ѝ един имейл да и кажа, че днес се прибирам от командировка. И познай какво видях като се прибрах?
  • – Какво?
  • – Жена ми с някакъв непознат лежаха голи в леглото. Така че си заминавам!
  • – Успокой се малко. – казва тъщата. – Тук има нещо, което не се връзва. Аз съм я отгледала и я познавам много добре, тя никога няма да направи такова нещо.
  • Изчакай тук докато разбера какво е станало.
  • След две минути се връща и казва:
  • – Нали ти казах, че нещо не се връзва? Права бях. Тя не ти е прочела имейла.

Неочаквано съобщение виц

  • Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040.
  • Викам си:
  • – Това е само Митко!
  • Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040.
  • Звъннах веднага.
  • – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля.
  • Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
  • Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго…
  • Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не!
  • Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне…
  • – Тате, питам, как си?
  • – Работата върви на зле, вика…
  • Едва го чувам…
  • – Кой е зле, бе тате?
  • Пък той ми вика:
  • – Половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите.
  • Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
  • Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен.
  • Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят.
  • Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза:
  • – Дежурният шесто РПУ слуша.
  • Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва:
  • – Момент, ще ви дам телефона на специалния отдел.
  • Набирам аз номера и чувам:
  • – Добър ден. Диспансера за психично здраве…и биииип – записват разговора значи.
  • Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник!
  • Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било
  • – „Честит осми март – Чочо“.

Секретарка

Секретарка
  • Един човек си търси секретарка. Интервю… и хоп – перфектната с точното образование.
  • Първи работен ден.
  • Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
  • – Кой отвори прозореца?
  • – Аз – отговаря секретарката.
  • – Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея…
  • Цял ден е сърдит и не и говори.
  • Втори работен ден.
  • Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
  • Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
  • – Кой сложи тези цветя тук?
  • – Аз – отговорила тихо тя.
  • – Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии…
  • Трети работен ден.
  • Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
  • – Какво правиш?
  • – Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.