Спомени от родния град

  • По случай 80-годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
  • Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години. Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтяли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
  • – Има ли някой?
  • Отвътре един старчески глас:
  • – Има, кажете!
  • – Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини…
  • Отвътре се чуло:
  • – А-а-а вярно бе! С червен кант?
  • А така! Точно!
  • – И бяха за подлепване на лявата подметка!
  • – Да!
  • – В сряда ще са готови!

Тате ударих колата!?

  • 11-годишно момиче към баща си:
  • – Тате, боли ме гърлото!
  • – Защо?
  • – Мисля, че е от водката, която пих снощи…
  • – Ти пиеш?
  • – Ми да, бяхме с гаджето ми…
  • – Имаш си гадже?
  • – Ами да, стара работа…
  • – И как изглежда?
  • – Ами… 10 клас, с обица на ухото, разбойник си пада малко, но от детска педагогическа стая казаха, че ще се оправи!
  • – Ооооо!
  • Бащата вече е бял като финландец.
  • – Оф, главата нещо ме боли, сигурно е от дискотеката…
  • – Ходила си на дискотека???
  • – Ами, да! Само там дават да се пуши трева…
  • – Ти пушиш трева?
  • Бащата вече е пред инфаркт…
  • – И мисля, че ударихме колата ти!
  • – Гаджето ти е карало колата ми?
  • Бащата вече се е хванал за сърцето.
  • Момичето:
  • – Шегувам се бе татко! Исках само да ти кажа, че има много по-страшни неща, от една двойка по математика…

Скандал в 5 сутринта

  • Срещат се мъж и жена в 5 часа сутринта пред вратата на апартамента си. Мъжът започва да вика на жената:
  • – Къде ходиш, ма, не виждаш ли колко е часа, къде си скитала до това време?!?!
  • – Ми бях у Пена, досега си бъбрихме, не усетих кога е минало времето? Мъжът решил да провери, обадил се на Пена и питал за жена си, а Пена отговарила:
  • – Ей, Иване, тая твойта жена много несериозна, от месеци не се е обаждала, сума време не сме се виждали вече?
  • Жената, сконфузена, нападнала мъжа:
  • – Ми ти, бе, ти къде ходиш, що се прибираш чак сега, къде си хойкал?
  • – А, аз у Гошо бях.
  • Жената на свой ред решила да провери тази работа, звъни у Гошо и пита:
  • – Гошо, виждал ли си мъжът ми скоро?
  • – Ааа, как?! Тука е, играем карти. Искаш ли да го чуеш?

Специална Рецепта

  • В един ресторант влиза мъж. Избира си маса, сяда и вика келнера:
  • – Риба имате ли?
  • – Шаран, сафрид, сьомга…
  • – Не, аз искам скумрия – позастояла и вмирисана ако може!
  • – Добре, ще вземем от бакалията.
  • Мъжът добавя замислено:
  • – Трябва да се приготви по специална рецепта!
  • – Каква рецепта?
  • Моля Ви, не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте! И с повечко сол, но само от едната страна. А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска. И трябва да се пържи без масло! Просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее.
  • Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
  • – И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин – просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте “На, Яж!”
  • Келнерът само повдига рамене и изпълнява всичко точно както го помолили. Разчувстван мъжът със сълзи на очи му дава 200 лева бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
  • – Трети месец съм в командировка. Затъжих се за жена си, сили нямам вече…

Да направиш Мама щаслива

Трима синове напуснали бащиния дом, започнали бизнес и преуспяли. След време се събират и обсъждат кой какво е направил за старата им майка.

Първият син казал: “Аз построих нова, голяма къща на Мама”. Вторият казал: “Аз й купих Мерцедес и наех шофьор, за да я вози.” Третият син се усмихнал: “И двамата ви надминах! Нали знаете, че Мама обича да чете Библията, обаче вече недовижда. Аз й изпратих един папагал, който знае цялата Библия наизуст. В продължение на 12 години, двайсет монаха са го учили. Съгласих се да правя дарения от по 100 000 долара в продължение на 10 години, но си струва: Мама трябва само да му каже главата и стиха и папагалът го изрецитира.”

Скоро след това, майката изпратила благодарствени писма на синовете си.

На първия написала: “Къщата, която си ми построил, не е практична. Живея само в една стая,а трябва да топля и чистя цялата къща.”.

На втория: “Прекалено стара съм, за да пътувам. Седя си вкъщи и не ползвам мерцедеса. Пък и шофьорът е грубиян.”

На третия: “Миличък, ти единствен знаеш как да ме зарадваш и да ми стоплиш сърцето! Пилето беше невероятно вкусно!

Готвехме и… стана каквото стана…

  • Както си стоял един монах на една поляна, по пътя се задал един мъж, на чиито крака той си бил закачил звънчета… и на всяка крачка звънчетата звънели. Мъжът спрял при монаха и му казал:
  • — Извинете, мога ли да се изповядам?
  • Монахът казал:
  • — Да, разбира се, синко. Само да те попитам за какво са тези звънчета?
  • — Ами като ходя и звънчетата звънят, така че всички животинки могат да чуят, че идвам и да се дръпнат, за да не им направя нищо.
  • — Оу, това е толкова хубаво. Каквото и да си сторил, синко, не мисля, че не може да ти бъде простено. Кажи ми какво има.
  • — Ами бяхме при семейството на жена ми и докато със сестра ѝ готвехме и… стана каквото стана…
  • — Не е хубаво така, синко, но това със звънчетата е просто прекрасно, така че ти е простено.
  • — Ами, има и още. Докато бяхме на реката с майка ѝ да перем и… стана каквото стана…
  • — Ех, синко, никак не са хубави тези работи, но щом си спасил толкова много животинки с тези звънчета, ти е простено.
  • — Има и още едно нещо… Докато с баба ѝ бяхме на лов в гората ни подгониха едни вълци, ние се качихме на едно дърво и докато чакахме вълците да се махнат и… стана каквото стана…
  • Монахът въздъхнал и казал:
  • — А бе, момче, що не вземеш тия звънчета да си ги вържеш на друго място, а?

При Фризьорката

  • Жена си прави прическа, преди да замине на екскурзия до Рим.
  • – И къде, муци, казваш, че ще ходиш – пита фризьорката й.
  • – До Рим.
  • – Ау-у-у, ужасен град, мръсотия, просто ужас! И с какво ще летиш?
  • – С Ал-Италия.
  • – Най-гадната авиолиния на света! Самолетите стари, стюардите – грозни, храната – отврат. И къде ще отседнеш там?
  • – В малко бутиково хотелче, казва се Тиесте.
  • – Бутиково – дръжки! Била съм там, отвратно е, ужасно обслужване, хлебарки по стаите. И какво ще правиш, докато си там?
  • – Ще разгледаме Колизеума, ще отидем до Ватикана, можем да видим и папата…
  • – Ще видиш на куково лято! Най-много да излезе на едно балконче, голям колкото главата на топлийка и ти ще си една от хилядите, които ще си мислят, че са го видели.
  • След месец жената се връща от Рим и е отново при фризьорката.
  • – Е, и как беше, муци? – пита тя.
  • – Невероятно – самолетът ни беше чисто нов, само дето ни се дублираха местата, но ни настаниха в първа класа и няма да ти разправям – шампанско, черен хайвер, млад стюард, който тичаше за всяка моя поръчка. А пък хотелчето – приказка! Току-що го бяха реновирали и ние бяхме първите гости, така че ни настаниха в президентския апартамент безплатно…
  • – А във Ватикана ходи ли? – пита злобно фризьорката.
  • – Ходих, муци, и да знаеш какво стана! Както си вървим, до нас се приближи швейцарски гвардеец, потупа ме по рамото и каза, че папата имал навик да кани на лична аудиенция случайни посетители и че на нас се е паднала тази чест. Влязохме в неговите покои, той дойде, аз коленичих пред него, той сложи ръката си върху рамото ми и знаеш ли какво ми каза?
  • – Какво?
  • – Чадо мое, кой те е подстригал така идиотски?!

Палави Приятелки

  • Инженер Павлов излиза от работа, и вместо да чака мръсният автобус, решава да се пробва на автостоп.
  • Изненадващо до него спира чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е притеснен, но красавицата настоява той да се качи вътре.
  • По пътя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка. Предлагат му да минат заедно през магазин, за питиета и мезета, питат Петров за адреса. Пред разкъртената панелка го молят да ги приеме в боксониерата си. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори.
  • Минават три месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл.
  • – Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета!!! Дали да се обадим на Павлов?
  • А другата замислена и замечтана отговаря:
  • – А ще си спомни ли за нас?

Създателите на лотарийните игри

  • Ето от кого са се учили създателите на лотарийните игри!
  • Гарабед решил да си купи магаре и се уговорил с Киркор да му даде неговото за 50 лв. Киркор трябвало да му го достави на следващият ден.
  • Киркор се появява на следващия ден в много угрижен вид и Гарабед го пита:
  • – Кажи бе Киркор какво има къде ми е магарето?
  • – Ми, как да ти кажа Гарабед, магарето снощи умря!
  • – Е, голяма работа, какво толкова като е умряло. Върни ми парите и всичко е наред.
  • – Е, там е работата, че изхарчих парите и нямам какво да ти дам.
  • – Е, тогава ми донеси магарето.
  • – Че за какво ти е умряло магаре?
  • – Ти ми го донеси и не бери грижа.
  • Речено – сторено Киркор докарал магарето. След месец се срещат отново и Киркор го пита:
  • – Какво направи с магарето?
  • – С магарето ли? Разиграх го на томбола. – отговорил Гарабед.
  • – Продадох 500 билета по 2 лв и изкарах 998 лв.
  • – Еее, никой ли не се оплака, че магарето е умряло?!
  • – Оплака се този, който го спечели, ама му върнах двата лева.

Скука по Пернишки

  • Центъра на Перник.Кафе на две нива.На долното седят двама на по кафенце и скучаят. На бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
  • Първият се обръща към втория:
  • – Абе… а на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
  • – На к’во?
  • – Ми, петарка!
  • – Готово!
  • Отива тоя и пляааас:
  • – Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години,загуби се…
  • Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
  • – Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
  • – Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
  • Сяда си и авера вади петарка.
  • Минало малко време и втория пак:
  • – Абе… десет,ако идеш да му отвъртиш още един…
  • – Немаш ядове.
  • Отива до бара и пак-пляааас…
  • – Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам.. ти си!
  • – Господине,бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
  • – Е, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш,одрал си му кожата, а не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
  • На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
  • Долу тоя си сяда, оня вади десет кинта и му вика:
  • – Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
  • – Ма немаш грижи.
  • Качва се горе и… пляааас…
  • – Абе Пеше! бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе!