Author: Автор

Тригодишно момиченце – енергично и бясно за десет момчета. Което се научило да се пъхва в гардероба и да устройва там бъркотия, за която думи не стигат да я опишат. След няколко дни подреждане на гардероб по цял ден и безрезултатни караници отчаяната майка най-сетне решава да прибегне до изпитаното от поколенията средство:
– Да не си посмяла да влизаш в гардероба повече! Там има един страшен чичко с голяма торба! Ще те грабне, ще те пъхне в торбата, ще те отнесе и няма да те видим повече!
Цял ден хлапето не смее да припари до гардероба, за радост на мама. Когато обаче вечерта тя и татко сядат да гледат телевизия, малката се осмелява. Отива предпазливо до гардероба, лепва на него ухо и започва да слуша под недоумяващия поглед на таткото. След което се обръща и пита:
– Мамо, оня чичко от гардероба тръгна ли си?

• Антарктида. Руска полярна база, шестмесечна мисия. Целият екип умира от скука. Идват на гости американци. Седнали, почерпили се, едно друго.
• По едно време един от руснаците извиква силно:
• – 158!
• Всички почнали да се смеят.
• След малко друг:
• – 248!
• Всички пак се смеят.
• Американецът попитал съседа до него:
• – Защо се смеете всички? Това са просто числа?
• – Ами ние отдавна сме тук и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
• След някоя бира американецът решил да провери, ако той каже някое число и силно извикал:
• – 523!
• Всички избухнали в истеричен смях. Той, недоумяващ пак пита съседа до него:
• – Толкова ли е смешен този виц?
• А онзи (през сълзи):
• – За първи път го чуваме!

• – Миличък, ти заради какво ме обичаш?
• – Заради красотата ти, заради ума, стила ти и чувството ти за хумор, Любима моя. А ти за какво ме обичаш, скъпа?
• – Заради безупречния ти вкус!

В самолет на съседни седалки седят господин и малко момиченце. Господинът решил да се избъзика с хлапето:

• Какво ще кажеш да си поговорим за да мине по-бързо времето?
• Добре! За какво искате да поговорим? – казало момиченцето, затваряйки току-що отворената книга.
• Ами, нека да поговорим за нещо интересно, например за атомната физика. – казал мъжът подсмихвайки се надменно.
• Съгласна съм, но първо искам да Ви попитам нещо! Една крава, един кон и една овца ядат една и съща храна – трева, но имат различно ако. Овцата прави топчета, кравата голяма купчина, а конят сушени топки. Как си обяснявате този феномен?
• Идея си нямам. – казал господинът изумен от интелигентността на момиченцето.
• Тогава как искате да си говорим за атомна физика, като Вие дори от лайна не разбирате нищо?!

Начално училище. Час по математика. Учителката иска да обясни концепцията за безкрайност и пита учениците, кое е най-голямото число. Малките мозъчета зацепват пред нелеката задача, само малкият Гошко вдига уверено ръка и отговаря с блясък в очите:

• Пет хиляди триста шейсет и шест!
  Учителката, усмихвайки се:
• А добре де, а пет хиляди триста шейсет и седем, не е ли по-голямо?
  Жорето, пораженчески:
• Ехххх, а бях толкова близо…

• Дете пита баща си:
• – А бе тате, съседката отляво взима 600 лв. заплата и едвам свързва двата края. Съседката отдясно взима 500 лв. и яде хляб и сол. А как ти като взимаш 400 лв. имаме всичко – уиски, луканки и т.н.?
• – Ами много просто тати. Имам магическа пръчка и като махна всичко се оправя.
• На другия ден детето казва:
• – А бе тати, цяла нощ махам, ама нищо не става?
• – Каза ли вълшебните думи? – пита бащата.
• – Да бе. Абракадабра. Нали?
• – Не бе, тати! Документите и талона за проверка!

• Разговарят баща и син:
• – Тате имам три приятелки и се чудя за коя да се оженя. Искам съвет!
• – Виж сине! Давам ти 3000 лв. Дай на всяка по хиляда, изчакай няколко месеца и решавай.
• След няколко месеца:
• – Е, сине, какво стана? Какво направиха с парите твоите приятелки?
• – Ами, първата си накупи бижута и парфюми. Втората си купи смартфон, но купи един и за мен. А третата вложи парите си в бизнес, умножи ги многократно и сега ме кани за съдружник. Аз избрах третата!
• – Е видя ли, сине, че ти помогнах. Какъв е изводът, защо избра третата?
• – Щото имаше най-големи гърди!

• Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:
• – Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?
• – Такъв съм роден. Дефектен съм. – отвърнал папагала.
• – Невероятно! – отговорил младежа.
• – Ти всъщност ме разбра и ми отговори!
• – Разбрах всяка думичка! – казал папагалът.
• – Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.
• – Хайде бе… – казал младежът.
• – Тогава ми отговори на това: как се държиш на клонката, като нямаш крака?
• – Виж сега! – почнал папагалът.
• – Това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.
• – Ииии! – въодушевил се младежът.
• – Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?
• – Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.
• Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:
• – Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.
• – Пссссст! – казал папагалът.
• – Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!
• Младежът предложил стотачка и взел папагала.
• Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.
• Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:
• – Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.
• – МОЛЯ? – вбесено извикал младежът.
• – Какво се случи след това?
• – Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло! – описал папагалът.
• – Ооо, НЕ! И тя му позволи?
• – Да. След това тя клекна на колене и…
• – Ииии???
• – Какво “Ииии”? Паднах от клона. Как очакваш да се задържа на клона при такава ситуация?

• В купето на влака четирима мъже разговарят на тема “рога”:
• – Най-големите рогоносци са лекарите! Постоянно дежурства, спешни случаи… И жените им… какво да правят!?
• – Не бе! Военните! Постоянно наряди, учения…
• – Глупости, моряците са най-големите рогоносци! С месеци в морето…
• – Ти какво ще кажеш? – попитали четвъртия, който седял умислен.
• – Какво да кажа?!? Аз съм военен лекар… на боен кораб…

• Мъжът трябва да помни:
• – Датата, когато се е запознал с жената.
• – Датата на първата среща.
• – Кога за първи път за отишли на ресторант.
• – Деня на първата целувка.
• – Деня на първото цуни гуни.
• Но няма мъж, който да помни толкова дати. Затова се стараем да направим всичко това в един и същ ден.

• Младо семейство е в кухнята. Мъжът пита:
• – Скъпа, какво кафе предпочиташ да ти направя? – започнала тя
• – Бих искала да е силно, но меко, нежно, но пък стремглаво да обърне моя вътрешен свят с краката нагоре, да открие за мен изкушенията в този свят и да донесе нови усещания… – отговорила загадъчно съпругата.
• Мъжът се почесал по главата:
• – Така както ми го описа, се чудя дали да не ти сипя една ракия…

• Две съседки си говорят.
• – А бе, гледам твоя мъж, на 60 е май, пък постоянно тича след млади невести.
• – Ти… виждала ли си кучетата как тичат след колите?
• – Да и какво?
• – Как какво, като ги настигнат, могат ли да ги карат?

• Рускиня отива да си купи хляб. По пътя в една локва видяла да лежи пиян мъж. Рекла си:
• – Малко е мърляв, ама като го изкъпя ще стане. Мъж е все пак! На връщане ще си го прибера…
• Купила хляб, тръгнала към къщи и що да види, мъжът вече го нямало.
• Ядосала се жената.
• – Ама и аз съм една патка, сякаш от три месеца хляб не съм виждала.

• Мъж и жена били на разходка в гората, когато съзрели кладенец, на който пишело:
• – “Кладенец на желанията”.
• Любопитната жена се надвесила над него, за да види, какво има там и не щеш ли, паднала в него.
• А мъжът си помислил:
• – „Бреей, много бързо изпълнява желанията тоя кладенец!”

• Съдебен процес.Съдят мъж, че е набил жена си. Съдията пита:
• – Разкажете какво се случи.
• – Ами тя по принцип е много свадлива, но… чашата преля… Седим си пред телевизора и тя ми каза: “Махни го тоя канал, че това дуо ми наду главата!” Аз ѝ казах:
• – Това не е дуо, това е дует.
• – Не, дует е, когато двама мъже се мушкат със саби…
• – Не, това е дуел.
• – Не. Дуел е, когато два влака се разминават на тъмно…
• – Не, това е тунел.
• – Тунел е, където спиш до пътя…
• – Не, това е мотел.
• – Не. Мотел е едно желязно нещо, дето сипваш вода в него… – И тогава не издържах..
• Съдията го погледнал замислено и казал:
• – Аз щях да я почна още на “тунела”.

• Една жена хранела мъжа си само с боб – нямали пари за други продукти. Един ден гледа мъжа си в близката река, потопен до кръста, потен и зачервен от напъване.
• – Какво правиш?
• – Не мога повече да ям боб. Иска ми се риба.
• – А стръвта къде ти е?
• – Аз не мисля да я ловя, мисля да я гърмя!

• Малко момченце се носи из апартамента, като по пътя си помита всичко – събаря неща от рафтовете, бърка из шкафове и чекмеджета и събаря всичко.
• Майка му, след като вижда целия този ужас:
• – Ама ти какво си мислиш, че правиш?
• – Играя си.
• – И на какво?
• – На любимата игра на татко – “Къде са ми ключовете за колата!”

• Седят двама психолози на един висок мост. Единият казва:
• – Ти винаги си твърдял, че си по-добър в професията от мен. Ако успееш да накараш трима души да скочат от моста, признавам те за по-добър.
• Другият приел. Огледал внимателно хората наоколо, приближил се до един и му казал:
• – Вие сте американец, нали?
• Човекът потвърдил.
• – А знаете ли, че сте разорен, кредитните Ви карти са блокирани, къщата и колата Ви са конфискувани от банката?
• – Че аз защо да живея тогава? – скочил и се пребил.
• Психологът се огледал и си избрал втори човек.
• – Вие сте французин, нали? А знаете ли, че жена Ви е избягала с най-добрия Ви приятел, а любовницата Ви е напуснала?
• – Че аз защо да живея тогава! – скочил и се пребил.
• Приближил се до трети:
• – Вие сте българин, нали?
• – Да.
• – А знаете ли, че от този мост е забранено да се скача?

• Българин емигрирал в САЩ, преуспял като борсов спекулант, задомил се и се уредил с огромен и луксозен апартамент на топ локация. Дошъл братовчед му на гости и домакинът взел да го развежда из жилището – тая стая, оная, мебелировката… стигнали и до балкона, който предлагал прекрасна гледка към Сентръл Парк. Гостенинът огледал набързо и възкликнал:
• – Я, к’ва хубава тераска. Що не вземете да си я остъклите?

• Млада жена се мотаела из мебелен магазин. Приближил се един стажант и учтиво попитал:
• – Добър ден! Мога ли да Ви помогна с нещо?
• – Добър ден! – разбира се. Бих искала да купя съпружеска спалня, но всичките тук са много ниски.
• – Но това са последните модни тенденции в спалното обзавеждане! – ето тази, например, е писък и крясък…
• – Да!? – но е ниска…! – след което мадамата се хвърлила на спалнята, излегнала се лъстиво и поканила младежа да направи същото. Той, с изпотени стъкла на очилата, не чакал втора покана и се метнал отгоре. В този момент момата викнала:
• – Мъжът ми се връща! Скрий се!
• Момчето се хвърлило на пода и се опитало да се мушне под леглото, но не успяло, поради малката височина.
• – Ето! Видяхте, нали? Трябва ми по-висока спалня!

• Отивам във офис на Еконт… да си получа поръчан часовник. И както винаги тъпият въпрос:
• – Какво има в пратката?
• Аз:
• – Вибратор!
• При което млъкват, споглеждат се, и ми подават малак пакет. След малко ги питам:
• – А има ли… включен преглед и тест?
• И спряха да дишат…