Булката се изсулила и беж

  • Сватосали се едни хора, сватба вдигнали, добре ама на втората седмица булката се изсулила и беж – у майка си. Вдигнала се сватята с младоженека под мишка и право у тях:
  • – Що тъй, ма сватя, ни резилите пред хората!?
  • – Наша Боянка вика, че ваш Динко кусур имал.
  • – Че какъв кусур у наш Динко!?
  • – На Боянка тука – тя да ти рече.
  • – Речи ми, снахо, в очи ми речи – какъв му на наш Динко кусурът!?
  • Малка му оназ работа, мале.
  • Тъъъй ли!? Дине, майка, сваляй потурите!
  • Динко, забол поглед в хасъра на пода, разпасва пояса, дърпа вуркузуна, потурите падат и се открива едно достойнство къмто педя и половина. Тъщата ахва:
  • – Въх мърмайка!
  • А сватята гордо:
  • – Въх мърмайка, я! И да знайш, свате, някой ваша Боянка твърде га ѝ разглезил!