Лелката от детската градина

  • Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
  • – Ама те са на обратно!…
  • Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
  • – А това не са моите обувки!…
  • Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
  • – А къде са твоите?
  • – Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
  • Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
  • – А къде ти са ръкавичките?
  • – Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…

  • Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск:
  • – Как сте?
  • – Ами добре сме.
  • – Студено ли е при вас?
  • – Е, нали знаеш, студено е!
  • – Колко е в момента – минус 50, минус 60 градуса?
  • – Ааа, няма такова нещо. Минус 15, минус 20 най-много!
  • – По телевизията казаха, че било минус 60!
  • – Ааа, ти за навън ли питаш?