Най-умният папагал

  • Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича:
  • – Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала?
  • – Такъв съм роден. Дефектен съм. – отвърнал папагала.
  • – Невероятно! – отговорил младежа.
  • – Ти всъщност ме разбра и ми отговори!
  • – Разбрах всяка думичка! – казал папагалът.
  • – Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица.
  • – Хайде бе… – казал младежът.
  • – Тогава ми отговори на това: как се държиш на клонката, като нямаш крака?
  • – Виж сега! – почнал папагалът.
  • – Това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината.
  • – Ииии! – въодушевил се младежът.
  • – Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали?
  • – Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон.
  • Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал:
  • – Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова.
  • – Пссссст! – казал папагалът.
  • – Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача!
  • Младежът предложил стотачка и взел папагала.
  • Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен.
  • Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика:
  • – Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница.
  • – МОЛЯ? – вбесено извикал младежът.
  • – Какво се случи след това?
  • – Ами, пощальонът влезе, вдигна и нощницата и започна да я милва по цялото тяло! – описал папагалът.
  • – Ооо, НЕ! И тя му позволи?
  • – Да. След това тя клекна на колене и…
  • – Ииии???
  • – Какво “Ииии”? Паднах от клона. Как очакваш да се задържа на клона при такава ситуация?