Палави Приятелки

  • Инженер Павлов излиза от работа, и вместо да чака мръсният автобус, решава да се пробва на автостоп.
  • Изненадващо до него спира чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е притеснен, но красавицата настоява той да се качи вътре.
  • По пътя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка. Предлагат му да минат заедно през магазин, за питиета и мезета, питат Петров за адреса. Пред разкъртената панелка го молят да ги приеме в боксониерата си. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори.
  • Минават три месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл.
  • – Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета!!! Дали да се обадим на Павлов?
  • А другата замислена и замечтана отговаря:
  • – А ще си спомни ли за нас?

Създателите на лотарийните игри

  • Ето от кого са се учили създателите на лотарийните игри!
  • Гарабед решил да си купи магаре и се уговорил с Киркор да му даде неговото за 50 лв. Киркор трябвало да му го достави на следващият ден.
  • Киркор се появява на следващия ден в много угрижен вид и Гарабед го пита:
  • – Кажи бе Киркор какво има къде ми е магарето?
  • – Ми, как да ти кажа Гарабед, магарето снощи умря!
  • – Е, голяма работа, какво толкова като е умряло. Върни ми парите и всичко е наред.
  • – Е, там е работата, че изхарчих парите и нямам какво да ти дам.
  • – Е, тогава ми донеси магарето.
  • – Че за какво ти е умряло магаре?
  • – Ти ми го донеси и не бери грижа.
  • Речено – сторено Киркор докарал магарето. След месец се срещат отново и Киркор го пита:
  • – Какво направи с магарето?
  • – С магарето ли? Разиграх го на томбола. – отговорил Гарабед.
  • – Продадох 500 билета по 2 лв и изкарах 998 лв.
  • – Еее, никой ли не се оплака, че магарето е умряло?!
  • – Оплака се този, който го спечели, ама му върнах двата лева.

Скука по Пернишки

  • Центъра на Перник.Кафе на две нива.На долното седят двама на по кафенце и скучаят. На бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
  • Първият се обръща към втория:
  • – Абе… а на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
  • – На к’во?
  • – Ми, петарка!
  • – Готово!
  • Отива тоя и пляааас:
  • – Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години,загуби се…
  • Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
  • – Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
  • – Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
  • Сяда си и авера вади петарка.
  • Минало малко време и втория пак:
  • – Абе… десет,ако идеш да му отвъртиш още един…
  • – Немаш ядове.
  • Отива до бара и пак-пляааас…
  • – Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам.. ти си!
  • – Господине,бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
  • – Е, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш,одрал си му кожата, а не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
  • На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
  • Долу тоя си сяда, оня вади десет кинта и му вика:
  • – Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
  • – Ма немаш грижи.
  • Качва се горе и… пляааас…
  • – Абе Пеше! бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе!

Мокрото коте и Дългокракото пиле

  • Влиза мъж в бара, след него вървят розово фламинго и една мокра котка. Поръчва уиски, изпива го и пита за цената. Бърка си в джоба, изсипва пред бармана шепа монети и си тръгва. Смаяният барман преброявя монетите – точно до стотинка.
  • На другия ден пак влиза мъжът, след него фламингото и мократа котка, пие джин, пита за цената и отново изсипва купчина монети на бара. Обръща се и излиза, докато барманът брои парите, които пак са точно колкото трябва.
  • На третия ден човекът се появява със странната си компания и барманът още от вратата пита:
  • – Извинете, от петнайсет години съм барман, какво ли не съм виждал, но вие…
  • – Виждате ли – отговаря клиентът – наскоро хванах златната рибка, знаете я, “три желания” вика и аз директно, без да се замислям, казах “Искам винаги да си имам с мен едно дългокрако пиленце, с винаги мокро котенце, и с парите всичко да ми е точно!”

Мама това, мама онова

  • Жена се оплаква на приятелка:
  • – Омръзна ми този мой мъж! Все едно и също слушам от него: мама това, мама онова… Аман от тази негова майка!
  • – Слушай сега! Важното е да го заинтригуваш като жена – тогава той просто ще престане да мисли за майка си! – съветва приятелката.
  • Прибира се мъжът вечерта – жена му го посреща облечена в черно готино бельо.
  • Мъжът я гледа няколко секунди замислено и пита:
  • – Що си цялата в черно, ма? Да не се е случило нещо с мама?
  • Приятели звънят на наскоро оженил се лекар, за да го поканят на партия бридж.
  • – Спешно повикване! – казва той на жена си и започва бързо да се облича.
  • – Нещо сериозно ли е? – пита младоженката.
  • – Да, извънредно! Трима лекари са вече там.

Булката се изсулила и беж

  • Сватосали се едни хора, сватба вдигнали, добре ама на втората седмица булката се изсулила и беж – у майка си. Вдигнала се сватята с младоженека под мишка и право у тях:
  • – Що тъй, ма сватя, ни резилите пред хората!?
  • – Наша Боянка вика, че ваш Динко кусур имал.
  • – Че какъв кусур у наш Динко!?
  • – На Боянка тука – тя да ти рече.
  • – Речи ми, снахо, в очи ми речи – какъв му на наш Динко кусурът!?
  • Малка му оназ работа, мале.
  • Тъъъй ли!? Дине, майка, сваляй потурите!
  • Динко, забол поглед в хасъра на пода, разпасва пояса, дърпа вуркузуна, потурите падат и се открива едно достойнство къмто педя и половина. Тъщата ахва:
  • – Въх мърмайка!
  • А сватята гордо:
  • – Въх мърмайка, я! И да знайш, свате, някой ваша Боянка твърде га ѝ разглезил!

Малко габровче си купува мед

  • Малко габровче влиза в магазин и подава буркан:
  • – Два литра мед може ли?
  • Може. Дай буркана да ти сипя от наливния – казала продавачката. Продавачката му сипала 2 литра мед. Габровчето взело буркана и тръгнало да излиза от магазина.
  • – Тате каза, че ще плати утре.
  • – А-а-а, не може – развикала се продавачката! Взела буркана и изсипала меда обратно. Габровчето излязло на улицата. Погледнало в буркана как се стичат остатъците от меда и си казало:
  • – Прав беше тате, за два сандвича ще стигне!
  • Притеснен служител надниква в кабинета на шефа на  фирмата:
  • – Шефе, дали ще може утре да отсъствам от работа? Жена ми иска да правим основно почистване и настоява да си остана вкъщи.
  • – Съжалявам, имаме ужасно много работа! Няма начин да те пусна!
  • – Благодаря, шефе! Знаех си, че мога да разчитам на Вас!

Опасната Минка

  • В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота Манол запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила, Манол изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, Манол ревнал като заклано прасе на жена си Минка, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята:
  • – Аааай…! Мино маааа…! Аааай…, Миноооу…
  • Изскочила Минка и като видяла Манол изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа на обратно, без малко да припадне.
  • – Божке, Маноле! Какво стана, сърце мое?
  • – Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей…
  • Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща.
  • – Маноле бе, на моя му свършила батерията, пък твоя блокиран, – кажи паролата да го разблокирам!
  • Станал Манол, пообърсал се, поотупал се понагласил си крака и казал:
  • – А, нищо ми няма, к’во ши звъниш, – ей сега ще ми мине кат’ на куче!

Лелката от детската градина

  • Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
  • – Ама те са на обратно!…
  • Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
  • – А това не са моите обувки!…
  • Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
  • – А къде са твоите?
  • – Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
  • Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
  • – А къде ти са ръкавичките?
  • – Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…

  • Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск:
  • – Как сте?
  • – Ами добре сме.
  • – Студено ли е при вас?
  • – Е, нали знаеш, студено е!
  • – Колко е в момента – минус 50, минус 60 градуса?
  • – Ааа, няма такова нещо. Минус 15, минус 20 най-много!
  • – По телевизията казаха, че било минус 60!
  • – Ааа, ти за навън ли питаш?

Не ползвайте синя коледна украса

Може ли да ви помоля за една услуга?
Тези от вас, които планират да поставят коледни светлини (украса в градините си), може ли да избегнете неща, които са в синьо и мигат?
Всеки път, когато карам, мисля, че е полицията и имам пристъп на паника. Трябва да си махна крака от ускорителя, да си хвърля бутилката с вино, да си сложа колана, да си хвърля телефона на пода, да спра радиото и да бутна пистолета под седалката. Това е твърде много за мен за толкова кратко време… Благодаря на всички ви за съдействието и, че вземате под внимание чувствата ми.

Така изглежда отдалеч.
Красиво е и с бели светлини.