Баба и Дядо на хотел

  • Дядо и баба напускат хотел.
  • Администратора им казва:
  • – Дължите $ 10 000
  • Дядото:
  • – Ама чакайте, ние не искаме да купим хотела, ние сме останали едва 1 седмица. Откъде тия 10 000?
  • Администратора:
  • – Ами, тенис корт…
  • Дядото:
  • – Ама ние не сме го ползвали!
  • Администратора:
  • – Ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
  • Дядото:
  • – Друго какво?
  • Администратора:
  • – Ами, плувен басейн…
  • Дядото:
  • – Ама ние не сме го ползвали!
  • Администратора:
  • – Ами да сте го ползвали, той беше на разположение.
  • Дядото:
  • – Друго какво?
  • Администратора:
  • – Ами, SPA-комплекса.
  • Дядото:
  • – Ма ние не сме го ползвали!
  • Администратора:
  • – Ами да сте го ползвали, той беше на разположение…
  • Дядото:
  • – Добре, давам ви $100, другите $9900 ви ги удържам, щото сте правили любов с бабата…
  • Администратора:
  • – Ама ние не сме правили!
  • Дядото:
  • – Ами, да сте правили, тя беше на разположение!

  • Директор на голяма фирма пита новия си личен шофьор:
  • – Каква е Вашата фамилия?
  • – Андрей.
  • – Това ли е фамилията ви?
  • – Не, името.
  • – Не ме разбрахте, питам за вашата фамилия. Аз се обръщам към моя шофьор само по фамилия!
  • – Вие няма да ползвате моята фамилия, казвайте ми Андрей.
  • – Слушай момче, ти глупав ли си? Питам те още веднъж – каква е фамилията ти?!
  • – Добре, фамилията ми е Любими!
  • – Да тръгваме, Андрей…

Не подценявайте бабичките

  • Минути до затварянето на магазина. Измореният продавач се кани да си тръгва. Влиза една бабичка:
  • – Ох, за малко да ви изпусна! Пилета имате ли?
  • Продавачът отваря хладилната камера и вади последното пиле. Внимателно го слага на кантара. Точно един килограм.
  • – А по-големи нямате ли? – пита бабата.
  • Продавачът връща пилето обратно в камерата и го изважда втори път. Слага го на кантара и натиска леко с пръст. Килограм и половина.
  • – Чудесно, опаковайте ми ги и двете…

  • Жена влиза в магазин за платове.
  • – Търся червен плат, ама да е много готин.
  • Продавача:
  • – Имам, имам!
  • Разгъва един топ червен плат.
  • – Този е супер, френски, много модерен и скъп.
  • – А, не! Не точно такова червено, искам по-наситено!
  • – Ама, разбира се… ето този.
  • Разгъва друг топ плат.
  • – Този е американски, също много модерен и скъп…
  • – Този цвят е хубав ама, няма ли някой по-грапав…
  • – Имам, имам!
  • Разгъва трети топ плат.
  • – Специално за вас, от Индия…
  • Така продължава няколко часа, продавачът разгъва около 20 топа плат, докато блондинката не възкликва:
  • – Ето това е! Точно това ми трябва!
  • Продавача:
  • – А, много ли ще вземете?
  • Блондинката:
  • – Ами не знам колко, но ще ви обясня. Значи, купих аз на сина си едно плюшено кученце, а той, палавника, да вземе да му откъсне езика…

При вдовицата

  • Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата му се повредила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото, пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал:
  • – Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш.
  • Намерил човекът къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала:
  • – Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица…
  • Мъжът я прекъснал:
  • – Госпожо, аз съм джентълмен!
  • Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала:
  • – Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и…
  • – Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви, не се притеснявайте!
  • На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има много петли, а малко кокошки и попитал:
  • – Защо имате повече петли, отколкото кокошки?
  • – Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!

  • Двама приятели на излет, с палатка. След хубавата вечеря и една бутилка вино, си пожелали “Лека нощ” и легнали да спят.
  • След няколко часа единият се събудил и сръчкал другия:
  • – Ангеле, събуди се, бе! Погледни небето и ми кажи какво виждаш!
  • – Виждам милиони звезди.
  • – И това какво ти говори?
  • – От астрономическа гледна точка ми говори, че има милиони галактики и вероятно билиони други планети. От астрологическа гледна точка виждам, че Сатурн е в 3-ти дом. От хронологическа гледна точка, предполагам, че е към 3:15 сутринта. И… от метеорологична гледна точка, смятам, че утре ще е прекрасен ден. А на теб какво ти говори?
  • – Че ти си страшен идиот! Някой ни е откраднал палатката!

20 примера, че родителите на тези младежи са били по-готини от тях.

Инрернет потребителите сега, споделяйки снимки на техните родители, когато са били млади и свободни, спокойно може да кажем за тях, че са били сто пъти по-готини от нас. Може би е заради кошмарния рок и дългите коси или заради това, че са играли навън и са нямали телефони. От друга страна дните на мир и любов изглеждат много по-приятни, отколкото днешните времена.
Ето и 20 снимки, които доказват това:

1. Майка ми на 16 години качена върху нейното Camaro през 1975.

2. Баща ми през 60-те.

3. Майка ми кара скейтборд боса в калифорниа през 1974.

4. Баща ми е бил много по-готин пич от мен (1980).

5. Бащами не беше известен, но номерата му бяха много готини (1977)

6. Намерих тази снимка на бащами който прави барбекю върху движеща се подводница.

7. Майка ми в Москва през 1975. Разказва ла ми е толкова много неща за нейните патувания, че няма да се учудя ако е пика шпионин.

8. 48 бири и една едноколка. Баща ми през 80-те.

9. Мама не беше пилотът, но беше техник на F-4 Phantom през 80-те.

10. Майка ми кара скейтборд със счупена китка през 70-те.

11. Баща ми и не неговите братовчеди. Не мисля че съм взел от него гена за “Готиност”.

12. Мойте готини и млади родители в Санторини, Гърция през 1985. Тогава са ме заченали.

13. Това е бащата на гаджето ми след като е обърнал Мустанга си на магистралата през 73-та.

14. Скъпата ми майка с нейната немска овчарка и Опел Манта през 70-те.

15. Баща ми се напил с приятели и хванал рекордно голяма риба тон в Нюфаундленд през 1972.

16. Намерих това с стара кутия за обувки. Родители те ми през 1990.

17. Баща ми в Хаваи през края на 70-те.

18. Майка ми когато е била инструктор по танкове през 1984.

19. Майка ми си е правила селфита още преди да са бели на мода (1989).

20. Готиния ми баща на 19 години (1973).

Трите бика

  • В една ферма три бика чуват, че фермерът иска да купи още един. Старите пушки се вълнуват и споделят помежду си.
  • Първият:
  • – Аз живея в тази ферма пет години и по право ми се падат сто крави. Съгласни ли сте с това? Няма да отстъпя нито една от тях на новобранката…
  • Вторият:
  • – Аз пък съм във фермата от три години и ми се падат 50 крави. И аз няма да дам нито една от тях на новобранеца.
  • Третият:
  • – Аз съм тук само от година, но съм си извоювал правото да притежавам 10 крави. За всяка от тях съм готов да се бия.
  • В този момент към обора се приближава камион и от него с огромни усилия изкарват огромен бик. Такава грамада, че старите пушки не са виждали през живота си. С всяка негова крачка ресорите на камиона стигат до крайно положение, а очите му бълват пламъци.
  • Първият бик се обажда:
  • – А бе то, 100 крави са ми много. Ами да, някой от тях дори не успявам да ги уважа.
  • Вторият добавя:
  • – Трябва да сме добри и да поделяме с ближния това, което имаме…
  • Третият бик, без да каже нищо, напърчва рогата, започва да пуфти и да рие гневно земята.
  • – Ти луд ли си, бе? Гледай колко е голям тоя, а ти му се правиш на велик и си решил да се биеш. Дай му някоя крава там и толкова.
  • – Хич и не мисля да се бия. Да взима всичките крави, само да разбере още от началото, че аз съм бик…

  • Старият хан, усещайки наближаването на сетния си час, събрал синовете си в шатрата и казал на най-големия Бат Баян:
  • – Вземи, сине, 1 копие и се опитай да го счупиш.
  • Взел Баян копието и го счупил.
  • – А сега, сине, вземи 2 копия и се опитай да ги счупиш.
  • Взел Баян двете копия и ги счупил.
  • – Така, сине, вземи 5 копия и се опитай да ги счупиш…
  • Взел Баян пет копия и ги счупил през коляно.
  • – Добре, сине, а сега вземи всички останали 15 копия и опитай да ги счупиш…
  • Грабнал Баян 15-те останали копия… и ги счупил.
  • – Ех, Баяне, Баяне… с тоз твоя фитнес, прост ще си останеш…

  • Мили сине, тъгуваме по теб. Много ни е тежко откакто си в затвора, няма кой да изкопае лозето, няма кой да засади картофите.
  • Мила мамо, и вие ми липсвате. Лозето по-добре въобще не го копайте, че за това, дето ще го намерите ще ми лепнат поне още 20 години, че и вас ще ви вкарат при мене.
  • Мили сине, с писмото ти дойдоха някакви полицаи. Изкопаха цялото лозе, нищо не намериха.
  • Мила мамо, каквото можах да направя оттук – направих. Картофите ще трябва сами да си ги засадите!

Шляпащи джапанки

  • Една баба купила джапанки за дядото. Обаче не ѝ дали кутия. После тя влезнала в една аптека и се примолила на продавачката:
  • – Момиче, може ли да ми дадеш една кутия за джапанките, че ще ги подарявам на дядото!
  • – Няма проблем, бабче. – казала аптекарката и дала една кутия на бабата.
  • Никой не обърнал внимание обаче, че на кутията пишело: “презервативи 1000 броя”. Бабата се качила в автобуса. Там един младеж погледнал кутията. Усмихнал и казал:
  • – Бабке! Май за доста време ще ти свършат работа? Хи-хи-хи!
  • – Ааа, ама те не са мен. За дядото ги купих. А той така шляпа с тях, че дори за един месeц няма да му стигнат…


  • – Ще се ожениш ли за мен, скъпи?
  • – Ами виж какво, не мога, казват, че си имала твърде много мъже…
  • – Ама не ти ли харесва как готвя?
  • – Ооо, много ми харесва!
  • – Не ти ли харесва как чистя?
  • – Напротив страхотно чистиш, перфектна си… при теб е чисто като в операционна.
  • – Не ти ли харесва как посрещам гости?
  • – Превъзходна си.
  • – Да не би да не ти е добре в леглото?
  • – Какво говориш, с теб съм на седмото небе.
  • – Е, какво си мислиш, че всичко това съм го учила задочно ли?

  • Една мутра хваща златната рибка.
  • -Пусни ме и ще ти изпълня 3 желания.
  • – Ааа не на мен тия, в такива идиотщини не вярвам…
  • – Сериозно, аз съм златната рибка и ще изпълня каквото кажеш.
  • – Абсурд, това са само глупости…
  • – Добре, кажи каквото и да е и да видиш че ще го направя.
  • Навил се той и решил да пробва.
  • – Искам тук пред мен отдясно наляво да премине стадо бизони.
  • Речено, сторено..Цяло стадо минава пред мутрата.
  • – “Това беше чист късмет”, казал той.
  • – “Добре, пробвай със второто желание тогава”, казала рибката.
  • – Искам пак цяло стадо бизони да мине, но този път отляво надясно.
  • И в същия момент стадото си преминава пред очудената мутра.
  • – “Какво ти е третото желание?”, рекла рибката.
  • Мутрата, потресен от случилото се, седнал, почнал да мисли,мисли 5,10..15 минути … половин час… Накрая не издържал и казал:
  • – Оф, да го… пускай пак бизоните.

Котарака с кафето

  • Една котка влиза в кафене, поръчва си кафе. Сервитьорът стои и я гледа с паднало чене.
  • Котката пита:
  • – Какво?
  • – Ъъъъ… ама вие сте котка!
  • – Да.
  • – И говорите!
  • – Сензационна новина. Ще ми донесете ли поръчката или не?
  • – О, извинете, ще ви я донеса, разбира се. Просто никога преди не съм виждал…
  • – Нормално, за пръв път идвам тук. Търся си работа, бях на интервю и реших да пия едно кафе.
  • Сервитьорът се връща с поръчката и вижда котката как трака бързо на клавиатурата на лаптопа.
  • – Ето го кафето ви. Ъъъъ… помислих си, че… Виe нали търсите работа? Просто познавам един директор на цирк и той с удоволствие би ви взел на работа с много висока заплата.
  • – Цирк? – пита котката. – Онова нещо с арена, купол, оркестър?..
  • – Да!
  • – Клоуни, акробати, слонове?
  • – Да!
  • – Захарен памук, пуканки, захарни петлета?
  • – Да-да-да!
  • – Добре звучи… А за какво им е програмист?!

Цецка и полицая

  • Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.
  • Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:
  • – Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема?
  • Гошо почва.
  • – Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч…
  • – Ква Цецка бе? – прекъсва го адвоката – Отговарай точно кво питам.
  • – Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…
  • – Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?
  • – Начи товарим аз Цецка…
  • Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:
  • – Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.
  • Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.
  • – Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на расклона, гледам налево, гледам надесно….и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – направо ма прекина.
  • Като са освесих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде.
  • У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата.
  • Он пръво чу Цецка… отиде, намери я… виде ква а работата… извади пищова и я гръмна да са не мъчи.
  • Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика:
  • – А ти кък си? Добре ли си?
  • Да му и макята гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоа въпрос?

Митре и балдъзката

  • ​Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито – ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
  • – Уууу… я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу… Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете… Уууу… Митре да оноди балдъзката!
  • Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата – всички умълчани!
  • – Кво ви става бре хора?
  • – Мани, мани! Не е за казване!
  • – Нищо бе, речете!
  • – Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката…
  • – Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
  • – Е ти ни беше последна надежда. – рекла бабата. – Явно, сите че мреме…
  • – Ба що не размишлиш, чедо, – рекла тъщата – е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
  • – Ааа.., тая нема да стане – скокнала балдъзката. – Или като кака – или никак!!

  • Две студентки – едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
  • – Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет.
  • Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
  • – Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!

Инженер и Мениджър

  • Мъж лети в балон и внезапно осъзнава, че се е загубил. В паниката си той намалява височината и забелязва друг мъж, изправен на висок планински връх.
  • Летецът решава да се сниши още повече и да попита къде е.
  • – Извинете! Можете ли да ми помогнете? Не знам къде се намирам, а обещах на приятеля ми, който е собственик на балона, да се върна след час – провиква се той.
  • – Ммм… да. Вие сте в балон с горещ въздух, който лети на около 16 м над този връх. Попадате между 40 и 42 градуса северна ширина и 58 и 60 градуса западна дължина – отговаря човекът долу.
  • – Вие трябва да сте инженер! – провиква се този в балона.
  • – Така е! Как познахте? – пита мъжът на земята.
  • – Всичко, което ми казахте, е технически правилно, но нямам идея как да използвам вашата информация и, всъщност, все още съм загубен – заявява летецът.
  • – А вие трябва да сте мениджър! – възкликва убедено мъжът на върха.
  • – Наистина! Как познахте?! – провиква се пак човекът в балона.
  • – Ами, в момента не знаете къде сте или къде отивате. Дали сте обещание на собственика, което нямате идея как да спазите, и очаквате от мен да ви реша проблема. Факт е, че сте точно в същото място, където бяхте, преди да ме срещнете, но някак сега вината е моя – отговаря инженерът.