Две поуки

Две поуки
  • В училището, даскалицата по литература дала следното задание:
  • Да се напише свободно съчинение по произволна тема, същото задължително да съдържа две поуки.
  • На следния ден, по традиция, пръв да огласи домашната си работа бил призован Иванчо. И той почнал:
  • – Зимата беше люта. Падаше здрач и пастира Пешо прибираше кравите на топло. На ореха, до селския обор, се бе приютило ято зъзнещи врабчета. Едно от тях, измръзнало до смърт, тупна в снега и започна да бере душа. Минаващата в посока обора крава /Милка/ го затрупа с лайната си. Затоплено от тора, врабчето подаде глава от купчината и весело изчурулика. В този момент, котарака „Мацо” го издебна, сграбчи го и го отнесе на покрива на обора, за да го изяде на спокойствие. Падна нощ.
  • -Ужасно Иванчо – рекла учителката – не стига, че пак не си спестил вулгаризми, а не си описал и двете поуки, както беше задачата! Двойка!
  • -А-а-а, госпожо – възразил Иванчо – поуките са налице:
  • Първата е – не всеки, който сере на главата ти, ти желае злото!
  • Втората е – не всеки, който те вади от лайната, ти желае доброто!

Очевидно

Очевидно
  • Учителката казала на децата:
  • -Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде “очевидно”.
  • На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва:
  • -Кажи ти Иванке.
  • Иванка започва:
  • -Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство.
  • -Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке.
  • Марийка започва:
  • -Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство.
  • -Отлично, Марийке, седни си.
  • Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата.
  • Иванчо започва:
  • -Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник “Financial times”. Но баба не знае английски. Очевидно е срала.

Иванчо и Марийка се оженили

Иванчо и Марийка
  • След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: “Марийка, аз да не съм електротехник, водопроводчик, че да разбирам от перални.” Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
  • – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо.
  • – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
  • – И ти му направи сладкиш?
  • – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.

Буква “П”

Буква П

  • Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква “П”. Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
  • – Кажи, Иванчо.
  • – “Подсъзнание”, госпожо.
  • – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи “подсъзнание”?
  • – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
  • – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче…
  • – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.

​Семейството на Иванчо

​Семейството на Иванчо
  • ​Семейството на Иванчо било бедно и живеели под наем в една стая. На родителите му много им се правело любов, но Иванчо все не искал да излезне навън да си играе и си стоял по-цял ден вкъщи. Тогава те му дали една ябълка и му казали да застане на прозореца да гледа навън и да си хапва ябълката.
  • Той застанал на прозореца да гледа, а майка му баща му се награбили на леглото. И за да са сигурни, че той няма да се обърне от време на време го питали какво вижда навън. И така:
  • – Иванчо, какво има навън?
  • Иванчо отговаря:
  • – Отвън минава камион.
  • След малко пак:
  • – Иванчо, какво виждаш?
  • – Отвън маршируват войници.
  • Трети път:
  • – Иванчо, какво виждаш навън?
  • – Виждам Марийка отсреща също стои на прозореца и яде ябълка. Сигурно и нейните родители правят любов.

Иванчо в магазина

Иванчо
  • Иванчо си купува от магазина грамадна кутия прах за пране. На продавачката и се струва странно.
  • – Май много дрехи ще переш, а?
  • – Не. Мама каза да измия котката.
  • Сега вече продавачката е загрижена:
  • – Ама това не е за котки! Прахът е със силни химикали и котката може да умре.
  • Иванчо обаче си иска покупката и продавачката не може да откаже. След две седмици Иванчо пак е в магазина и си купува бонбони. Продавачката е същата и пита:
  • – Как е котката?
  • – Ъъъ, тя умря…
  • – Ами, момче, нали те предупредих. А майка ти какво каза?
  • – Че не било от праха, а от центрофугата…

Иванчо и султана

Иванчо и султана
  • ​Излязъл веднъж султанът с гемията си на риболов в един залив. Поотегчил се, че взел да съзерцава брега с далекоглед. Гледа на една плоска скала как клекналият беден рибар Иванчо е извадил дългия си атрибут и се опитва да го огъне и сам да си го сложи. Ама пуста природа, не става…
  • ​- Доведете го този серсемин веднага, бе! – заповядал той на стражите.
  • ​- Какво се опитваш да направиш, бе серсемин? – попитал султанът Иванчо, когато го довели.
  • ​- Султан ефенди, когото съм оправил в това царство, все голям човек е станал. Само аз си останах един беден рибар, та рекох сам да се оправя, че и аз да вържа малко двата края.
  • ​- Хм… Че кого толкоз си оправил в моето царство, та човек е станал? – заинтересувал се султанът.
  • ​- Ами, кого… Е, твоите везири, например – всичките.
  • ​- Не думай, бре! Ще ви направя една очна ставка и, ако ме лъжеш, главата ти сека на място, да знаеш!- заканил се султанът.
  • ​- Абе, султан ефенди, кой ще си признае такава работа! – рекъл Иванчо.
  • ​- Ти за това не бери грижа, зная аз как да попитам, че да разбера истината.
  • ​- Ами ако излезе вярно? – попитал Иванчо.
  • ​- Ако излезе вярно, ще накарам всеки от тях да ти даде по една торба със злато – обещал султанът. Строил той на другия ден в една редица везирите в султанския дворец и извикал на стражите да въведат Иванчо.
  • ​- Познавате ли този човек? – обърнал се той към везирите.
  • ​Те погледнали към Иванчо и навели глави:
  • ​- Вай, вай, аллах, аллах…- Ясно-о-о! – отсякъл султанът. – Сега всеки от вас да даде на този човек по една торба със злато!
  • ​Слиза Иванчо по стълбите от палата, носи тежкия чувал със злато и краката му се огъват под голямата тежест, а той си мърмори:
  • ​- Брей-и-и, какво стана!… Хем само си го допрях…

Петнадесет годишен в аптека

Петнадесет годишен в аптека
  • Петнадесет годишен отива в аптека и иска презерватив. Аптекарят хвърля към младока възмутен поглед.
  • – Ще вечерям в дома на приятелката ми – оправдава се момчето – и никога не се знае, току виж, стане заварката.
  • Аптекарят връчва презерватива на подрастващия, той плаща и тръгва. След пет минути отново е там и иска още един презерватив.
  • – Сетих се, че братовчедката на приятелката ми ще бъде там… а е много красива! Може да се заинтересува от мене… мисля, че е по-добре да съм запасен!
  • Младият човек туря в джоба втория презерватив и тръгва. Връща се начаса.
  • – Знаете ли, господине! Обмислих и реших, че ще е по-хубаво да взема още един. Чух, че майка й харесвала млади момчета и кой знае дали няма да се заинтересува от мене.
  • На вечерята у приятелката край масата е събрано цялото семейство, момчето зъб не обелва. По някое време девойката подшушва на госта:
  • – Ама, мили! Ти дума не продума! Не знаех, че си толкова срамежлив!
  • – Аз пък не знаех, че баща ти е аптекар!

Бащата на Иванчо

Бащата на Иванчо
  • Бащата на малкия Иванчо се връща внезапно от командировка. Жена му лежи в кревата, завивката й до носа, зачервена и притеснена..
  • – Кво става жена?
  • – Мноого ми е зле. Ушите ми пищят, ускорен ми е пулса. Иди, моля те в аптекака и вземи нещо успокоително!
  • Тръгнал да излиза, погледнал в детската, Иванчо лежи в леглото. Шепне заговорнически на татко си:
  • – В гардероба е чичо Гошо..
  • Връща се баща му в спалнята, отваря гардероба – Гошо вътре между дрехите и му казва:
  • – Гоше, жена ми умира, а ти играеш на криеница с Иванчо..

Иванчо учи политика

Иванчо учи политика
  • Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили.
  • – Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах.
  • – Много просто, сега ще ти обесня. – казва баща му.
  • – Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това – за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега.
  • Иванчо се почесал по главата:
  • – Май ще трябва да си помисля една нощ..
  • През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската.
  • На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи.
  • – Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна…