Митре и балдъзката

  • ​Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито – ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
  • – Уууу… я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу… Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете… Уууу… Митре да оноди балдъзката!
  • Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата – всички умълчани!
  • – Кво ви става бре хора?
  • – Мани, мани! Не е за казване!
  • – Нищо бе, речете!
  • – Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката…
  • – Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
  • – Е ти ни беше последна надежда. – рекла бабата. – Явно, сите че мреме…
  • – Ба що не размишлиш, чедо, – рекла тъщата – е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
  • – Ааа.., тая нема да стане – скокнала балдъзката. – Или като кака – или никак!!

  • Две студентки – едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
  • – Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет.
  • Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
  • – Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!

Инженер и Мениджър

  • Мъж лети в балон и внезапно осъзнава, че се е загубил. В паниката си той намалява височината и забелязва друг мъж, изправен на висок планински връх.
  • Летецът решава да се сниши още повече и да попита къде е.
  • – Извинете! Можете ли да ми помогнете? Не знам къде се намирам, а обещах на приятеля ми, който е собственик на балона, да се върна след час – провиква се той.
  • – Ммм… да. Вие сте в балон с горещ въздух, който лети на около 16 м над този връх. Попадате между 40 и 42 градуса северна ширина и 58 и 60 градуса западна дължина – отговаря човекът долу.
  • – Вие трябва да сте инженер! – провиква се този в балона.
  • – Така е! Как познахте? – пита мъжът на земята.
  • – Всичко, което ми казахте, е технически правилно, но нямам идея как да използвам вашата информация и, всъщност, все още съм загубен – заявява летецът.
  • – А вие трябва да сте мениджър! – възкликва убедено мъжът на върха.
  • – Наистина! Как познахте?! – провиква се пак човекът в балона.
  • – Ами, в момента не знаете къде сте или къде отивате. Дали сте обещание на собственика, което нямате идея как да спазите, и очаквате от мен да ви реша проблема. Факт е, че сте точно в същото място, където бяхте, преди да ме срещнете, но някак сега вината е моя – отговаря инженерът.

Оправна снаха

  • Наложило се млади и стари да живеят под един покрив. За разлика от много други живяли в мир и разбирателство. Един ден както си седяли в стаята свекър, свекърва и снаха, свекървата казала:
  • – Ех, снахо, хубава си ни е къщичката само дето стените искат боядисване, но нямаме с какво.
  • Скочила снахата. Отрязала брадата на свекъра. Направила голяма дебела четка и боядисала стените.
  • Седнали пак всички дружно да пият чай, а свекървата казала :
  • – Ех, снахо, разхубави се нашата къщичка ама тия стари прозорци я загрозяват. Искат боядисване ама нямаме с какво.
  • Скочила снахата. Отрязала мустаците на свекъра. Направила четка и боядисала прозорците. Мръкнало се. Прибира се мъжът от работа и гледа баща си седи пред къщата.
  • – Тате защо седиш навън? – попитал синът – Мръква се.
  • Бащата казал:
  • – А бе, вътре жените са се хванали да правят баница. Не знам яйца имат ли, нямат ли…

  • Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет.
  • – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера.
  • – И после, Джеймс?
  • – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата…
  • – А после, Джеймс?
  • – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост…
  • – А след това, Джеймс?
  • – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър.
  • – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…

Тираджия и стопаджийка

  • Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с кокошки. Около Чирпан жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
  • – Добър ден, ако може за Бургас?
  • – Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
  • – Ееее не мога, господине!
  • – Щом не можете, ще вървите пеш!
  • И тираджията продължил по магистралата. Около Стара Загора жена маха на стоп.
  • – Добър ден, ако може за Бургас?
  • – Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
  • – Ееее, не мога да правя такива неща…
  • – Щом не можете, ще вървите пеш!
  • На 110 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
  • – Добър ден, ако може за Бургас?
  • – Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете
  • – Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
  • – Няма проблем дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
  • Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го глега умно.
  • – Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
  • – Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!

Канадските пощи

  • Мъж отива да търси работа в Канадските пощи. Интервюиращият го пита:
  • – Алергичен ли сте към нещо?
  • Мъжът отговаря:
  • – Да, към кофеин. Не мога да пия кафе.
  • – Ок, били ли сте някога на военна служба?
  • – Да, бил съм на една мисия в Афганистан.
  • Интервюиращият казва:
    – Това ще ви донесе 5 допълнителни точки към характеристиката. А имате ли някаква степен на инвалидност?
  • – Да. Избухна бомба близо до мен и изгубих двата си тестиса.
  • Интервюиращият прави гримаса и вписва: инвалидност, получена при служба на Родината! Това носи допълнителни бонус точки. Окей. Според регламента имате достатъчно точки, за да ви назнача още сега. Нормалното ни работно време е от 8 сутринта до 4 следобед. Можете да започнете утре в 10 часа и да си планирате нещата всеки ден да идвате в 10.
  • Мъжът озадачено го пита:
  • – Щом работното време е от 8 до 4, защо да идвам в 10?
  • – Това е държавна работа. – казва интервюиращият. – Първите два часа пием кафе и си чешем ташаците.

  • Списание “Аз Жената” провело конкурс на тема: “Познаваме ли жените?”
  • Победител станал Петьо Иванов на 10 години.
  • Възмутен читател пише до редакцията:
  • – Що за безобразие? Аз съм на 65 години и от 15 годишен познавам жените, а Вие дадохте наградата на някакво дете!
  • Отговарят му от редакцията:
  • – На първия въпрос от конкурса “Къде жените са най-къдрави?” Петьо е отговорил правилно – в Африка. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували! На втория въпрос “Как се казва най-важния орган на жените?” Петьо пак е отговорил правилно – Световната женска федерация. А Вие какво отговорихте?! Че и сте нарисували! И на третия въпрос “Какво чакат жените с нетърпение всеки месец?” Петьо пак дава верен отговор – новия брой на списанието “Аз жената”. А Вие какво отговорихте? Благодаря, че не сте и нарисували!

Изпит по логика в университета

  • Изпит по логика в университета.
  • Професора пита:
  • – На борда на самолет има 500 тухли, една тухла изпадна от самолета.
    Колко тухли са останали?
  • – Лесно е! 499 – казал студента.
  • – Браво! Следващ въпрос – как да сложиш слон в хладилника в 3 стъпки?
  • – 1 отваряш хладилника, 2 слагаш слона, 3 затваряш хладилника.
  • – Браво! Как да сложиш елен в хладилника в 4 стъпки?
  • – 1 отваряш хладилника, 2 вадиш слона,3 слагаш елена, 4 затваряш хладилника.
  • – Браво! – казва професора. Следващ въпрос: Царя Лъв има рожден ден, всички
    животни са дошли на рождения му ден, освен 1. Кое е то?
  • – Елена, той още е в хладилника. – отговорил студента.
  • – Браво! Следващ въпрос: Може ли бабичка да премине през блато с крокодили?
  • – Може, крокодилите са на рождения ден на лъва.
  • – Браво! – казал професора. – И последен въпрос – Бабата премина през пустото
    блато ама все пак умряла, от какво?
  • – Ъъъ – замислил се студента. – Потънала е?
  • – Не! На нея падна тухлата от първия въпрос! На поправка!!!

Заслужено повишение

  • Домашна прислужница иска повишение на заплатата. Съпругата не е съгласна и пита:
  • – Петя, защо искаш повишение?
  • – Госпожо, има три причини за това. Първата е, че гладя по-добре от вас.
  • – Кой ти каза?
  • – Вашият съпруг, госпожо.
  • – Ха, така ли!
  • – Втората причина е че готвя по-добре от вас.
  • – Глупости, кой ти го каза?
  • – Съпругът ви.
  • – О-о-о, така ли каза – заявила съпругата ядосана.
  • – А третата причина е, че съм по-добра в леглото от вас.
  • Съпругата много ядосана през зъби казала:
  • – И това ли ти го каза съпругът ми?
  • – Не, госпожо, градинарят ми го каза.
  • – Колко точно искаш да е увеличението?

  • Една жена отива в дома на дъщеря си и вижда, че зет ѝ много ядосан си стяга багажа.
  • – Какво е станало? – пита тя.
  • – Какво е станало ли? Станало е, че дъщеря ти е уличница. Изпратих ѝ един имейл да и кажа, че днес се прибирам от командировка. И познай какво видях като се прибрах?
  • – Какво?
  • – Жена ми с някакъв непознат лежаха голи в леглото. Така че си заминавам!
  • – Успокой се малко. – казва тъщата. – Тук има нещо, което не се връзва. Аз съм я отгледала и я познавам много добре, тя никога няма да направи такова нещо.
  • Изчакай тук докато разбера какво е станало.
  • След две минути се връща и казва:
  • – Нали ти казах, че нещо не се връзва? Права бях. Тя не ти е прочела имейла.

Тинейджар сваляч

  • Синчето на една мутра станал тинейджар, но не знаел как да си хване гадже. Нали затова пък майка му била по отракана, хванала го и му вика:
  • – Слушай сега. Отиваш в някой бар, сядаш на бара, оглеждаш се и като си харесаш някоя ми се обаждаш на GSM. Разбра ли ме?
  • – Да, бе, майко.
  • Отишло момчето в бар, седнал на бара, порачал си марково уиски и се заогледал. Харесал си нашият една супер яка мадама. Вдигнал телефона и се обадил на майка си.
  • – Сега кво да прая?
  • – Ами….отиваш при нея, заговаряш я, черпиш я нещо. След това я изкарваш на ресторант, отивате на дискотека и щом тя поиска да си ходите, ти веднага я откарваш до тях. Щом стигнете пред тях я питаш дали можеш да се качиш в тях да пиеш едно кафе. Щом тя отиде да прави кафето ми се обаждаш.
  • Хванало се нашето момче и направило всичко, което му казала майка му. Щом се качил в тях и момичето отишло да прави кафето, той веднага набрал майка си.
  • – Сега какво да правя?
  • -Ами хващаш най-твърдата част от тялото си и я завираш там, от където пишка.
  • Не минали и 5 минути и телефонът на майката отново звъннал.
  • – Нали ти казах какво да правиш, бе, идиот с…
  • – Извинете, вие ли сте майката на Киро?
  • – Да!
  • – Добре, сега елате да изкарате крака на сина ви от тоалетната ми чиния!

Лъвът отваря дискотека

  • Събрал лъвът животните и им казал:
  • – Ще откривам дискотека!
  • – Йееее, йеее, йеееее – казала жабата!
  • – И в нея всичко ще е супер!
  • Жабата пак се обадила:
  • – Йеее, йеее, йеее!
  • – Ще се свири само най-хубавата музика и ще идват само най-умните и хубави животни…
  • – Йеееее, йееееее, йеееее!
  • – Ще работи до осем сутринта.
  • – Йеееее, йееееее, йеееее!
  • Тогава лъвът се вбесил и казал:
  • – Обаче не искам да идват грозни зелени животни с големи усти!
  • – Йеееее, йееееее, йеееее, крокодилът пак е прецакан!

  • Ловец на едър дивеч отишъл на сафари с жена си и тъща си. Една вечер съпрузите седели край лагерния огън и вечеряли, когато забелязали, че тъщата липсва. Ловецът взел пушката си и следван от жена си, навлязъл в джунглата да търси изчезналата жена.
  • След като я търсили повече от час, накрая я видели, опряла гръб до една скала. Пред нея стоял грамаден лъв.
  • – Какво ще правим? – изпищяла съпругата.
  • – Нищо! – отговорил съпругът.
  • – Лъвът сам се е забъркал в тая каша.

Кодирано съобщение

  • Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040.
  • Викам си:
  • – Това е само Митко!
  • Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040.
  • Звъннах веднага.
  • – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля.
  • Затворих веднага, не съм толкова тъпа.
  • Седя и аз и си мисля. Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго…
  • Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то – той не, та не!
  • Докато набера номера, сърцето ми щеше изхвръкне…
  • – Тате, питам, как си?
  • – Работата върви на зле, вика…
  • Едва го чувам…
  • – Кой е зле, бе тате?
  • Пък той ми вика:
  • – Половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите.
  • Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
  • Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен.
  • Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят.
  • Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза:
  • – Дежурният шесто РПУ слуша.
  • Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва:
  • – Момент, ще ви дам телефона на специалния отдел.
  • Набирам аз номера и чувам:
  • – Добър ден. Диспансера за психично здраве…и биииип – записват разговора значи.
  • Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник!
  • Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било:
  • – „Честит осми март – Чочо“.