Олигар и Слон

  • Говорят си двама олигарси:
  • – И какво ново при теб?
  • – Ами купих си слон.
  • – Слон?!?!? Е за какво ти е тоя слон?
  • – Ами как за какво – много е полезен. Забавлява децата, полива с хобота градината, пренасяме с него разни неща, чисти, че и охранителна функция има – нощем никой не смее да влезне на двора.
  • – Еййй, супер! Продаваш ли го?
  • – Под 1 милион НЕ!
  • – Плащам!
  • Минали два дни – звъни новият собственик на слона на продавача:
  • – А бе ей! Тая гад потъпка всичко на двора, влезна в нас – потроши всичко, настъпи едното дете по крака – жена ми уж да го закара на лекар, взе го и ме напусна, и накрая за капак се изсра на средата на хола…
  • – Пич, с тоя негативизъм трудно ще го продадеш…

Градския транспорт

Ами не ги разбирам хората, които не се кефят на автобусите от градския транспорт. Честно!

Днес ми се наложи да ползвам автобус и просто за малко да умра от кеф! Преживяването не е за изтърване, ама изобщо!!! Докато чаках на спирката ми стана хладно, но след около петнайсетина минути дойде добре претъпкан автобус. Качих се и се оказах плътно притисната в двама млади мъже и една жена. Стоплих се за нула време.

Автобусът в който попаднах аз, беше доста по-стар от тези, с които се хвали Данчето Фандъкова и когато спираше на спирка или на светофар и шофьорът изключеше от скорост, започваха такива страшни вибрации, че се разделих с огромна част от целулита си и минимум с два камъка от бъбреците! Момичетата, които бяха седнали по седалките се сдобиха с широооки усмивки, ама аз не разбрах защо?

На следващата спирка единият мъж и жената слязоха, и на тяхно място се набутаха две сладки бабки. Едната явно не дочуваше та другата и говореше бая силно. Горе долу запомних промоциите в Кауфланд, една лесна рецепта за сурова туршия и за подаграта на Груйо от втория етаж. Освен това едната миришеше на манджичка, което пък ме подсети за менюто, което утре или вдругиден да тъпосам на домашната трапеза.

Винаги има двама – трима, които кашлят като туберколозни и още няколко, които се секнат шумно. А бе аз за всеки случай, пих едно голямо на вечеря, че да си подпомогна имунитетчето. Даже сега се сетих, че ако ви се налага, спокойно можете да се оправдавате пред половинката, че хич не ви се пие, обаче е крайно наложително, щото то нали… автобусите са пълни с бацили… Слязох на спирката си с голяма неохота, ама съм си обещала, че още утре пак ще се кача!

Най-характерния израз

  • Питат различни националности да кажат най-характерния израз за езика им.
  • Испанецът казва:
  • – За нашия език е “МАНЯНА.” Това значи – спокойно, ще станат нещата, я утре, я вдругиден, я след седмица-две.
  • Турчинът казва:
  • – Нашият най-известен израз е “ЯВАШ-ЯВАШ.” Това е нещо като “МАНЯНА”, я станат нещата другата седмица, я другия месец – няма страшно.
  • Българинът казва:
  • – При нас най-известният израз е “След малко ще го погледна”. Това е нещо като “МАНЯНА” и “ЯВАШ-ЯВАШ”, ама я няма тая степен на прибързаност.

  • Стара, много стара мома, седи на верандата заедно с рижавият си котарак. Изведнъж пристига вълшебната фея и казва:
  • – Три желания! Ще ти изпълня три желания. Първото?
  • – Масичката да стане златна!
  • Станала масичката златна.
  • – Второто?
  • – Да стана млада, 22 годишна!
  • Станала…
  • – Третото?
  • – Котаракът да стане красив млад мъж.
  • Тутакси котаракът се превърнал в красив рижав младеж и казал:
  • – Е сега, вече съжаляваш ли горчиво, че едно време ме кастрира?

Прост непрофесионален тест

  • Един Николай се притеснявал, че жена му вече не чува и ще има нужда от слухов апарат.
  • Тъй като не бил сигурен какво точно да направи се обадил на семейния лекар за съвет. Той му казал, че има един съвсем прост непрофесионален тест, с който да разбере колко сериозен е проблемът.
  • – Можеш да направиш следното. – казал лекарят.
  • – Застани на 15 м. от нея и ѝ кажи нещо. Ако не те чуе приближи се на 10 м., после на 5 м. и така, докато получиш отговор.
  • Същата вечер жената приготвяла вечеря в кухнята. Мъжът бил в дневната и си казал:
  • – Ето сега съм на 15 м., да видим какво ще стане? И попитал с нормален тон “Какво има за вечеря?”
  • Не получил отговор. Приближил се до кухнята на около 10 метра от съпругата си и попитал отново:
  • – Скъпа, какво има за вечеря?
  • Отговор отново не последвал. Преместил се с още 5 метра, задал въпроса, но пак не получил отговор.
  • Тогава мъжът влязъл в кухнята само на два метра от жена си.
  • – Скъпа, какво има за вечеря? – попитал той, но пак не получил отговор…
  • – Кольо, за пети път вече ти казвам – пиле!!!

  • Изпит. Професорът задава въпрос след въпрос. Студентът мълчи.
  • – Добре, последен въпрос “Кой е открил Америка?”
  • Студентът вдига рамене.
  • – Колумб! – крещи професора.
  • Студентът става и тръгва.
  • Професорът:
  • – Ти къде тръгна, бе?
  • – Помислих, че викате следващия…

При мадам Мари

  • Мъж гостувал във Франция, и се прибрал в къщи. На вечеря, докато жена му сновяла напред-назад с чиниите, той и казал:
  • – Докато бях във Франция при мадам Мари, за вечеря тя слагаше на масата бяла покривка. Не е кой-знае какво, ама страшен кеф!
  • На следващата вечер жена му се погрижила на масата да е застлана бяла покривка. Мъжът обаче казал:
  • – Докато бях във Франция при мадам Мари, за вечеря тя пускаше тиха музика. Не е кой-знае какво, ама страшен кеф!
  • На следващата вечер жената застлала бялата покривка и пуснала лека музика. Но мъжът и пак започнал:
  • – Докато бях във Франция при мадам Мари…
  • – Чуй ме сега – казала ядосано жената – докато ти беше във Франция при мадам Мари, аз бях на гости при комшията – Мишо! Неговият е с ейййй толкова по-голям от твоя – не е кой-знае какво, ама страшен кеф!

  • Просто си седях в тоалетната на гарата, когато чух глас от съседната кабина:
  • – Здравей, как си?
  • Аз не съм човек, който би завързал разговор в мъжката тоалетна, но не знам какво ме накара да отговоря малко троснато:
  • – Добре съм!
  • Другия каза:
  • – Какво правиш?
  • Какъв въпрос само? В този момент си помислих, че това е твърде лично затова казах:
  • – Ъъъ! Пътувам, също като теб!
  • Реших, че трябва да си тръгна по най-бързия начин, когато непознатия зададе още един въпрос:
  • – Може ли да дойда при теб?
  • Добре, този въпрос беше твърде странен, но все пак реших, че ще бъда любезен и ще завърша разговора. И така аз казах:
  • – Не… малко съм зает в момента!!!
  • Тогава чух другия да казва нервно…
  • – Чуй, ще ти се обадя пак по-късно. Има един идиот в съседната кабина, който непрекъснато отговаря на всичките ми въпроси!

Два шарана и горският

  • Мъж се разхожда по брега на язовир с 2 бая хубави шарана в живарника. Срещу него изскача горският:
  • – Опааа, кви са тия риби, бе? Тук риболовът е забранен. Ще се глобяваме!
  • – Ааа, чакай, горски! Работата не е така, както изглежда. Аз тия шарани съм ги пуснал в тоя язовир навремето, малки рибета бяха тогава, приятели сме. Оттогава редовно идвам тука, свиркам им, те скачат сами в живарника и се разхождаме. Говорим си, правим 2-3 обиколки и ги пускам пак. Знам, че звучи невероятно, но мога да го докажа – пускам ги във водата и ще видиш, че като ги повикам, пак ще дойдат.
  • Горският бил умрял от скука и решил да го остави да си докаже безумната теория.
  • Пуснал ги той и седят двамата и чакат. По едно време на горския му писнало и рекъл:
  • – Айде бе, викай ги вече! Викай рибите и да скачат в живарника!
  • – К’ви риби, бе горски?

  • Студенти по физика са провели интересен научен експеримент за силата на въздушния поток на сешоара.
  • Застанали зад едно дърво на пътен участък с ограничение на скоростта, облечени за безопасност със светлоотразителни жилетки и насочвали сешоара към преминаващите автомобили. Установили, че насочването на сешоара към автомобил, движещ се със 120 км/ч води до намаляване на скоростта му до 60 км/ч за няколко секунди. Като съпътстващ експеримент студентите са записвали фразите, произнесени от водачите на автомобилите, когато минавали покрай тях. Оказало се, че голяма част от тези изрази не фигурират в тълковния речник.

Лоша снаха

  • Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина – падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе?! Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
  • – Остави ме на мира, не разбра ли!
  • Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7:30 и и сервирам закуска.
  • В отговор получавам:
  • – Остави ме поне един ден да се наспя!
  • Ами аз ставам в 5 и чакам, чакам, и като няма с кого да си говоря… Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
  • – Сто пъти ти казах, че съм на диета…
  • Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво и хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си “майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз.” А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене! Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо? Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не и харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е… хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще и цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост – синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах “добър ден”, и веднъж – “мерси.” А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени…

Майките не могат да бъдат излъгани

  • Майка отива на гости на сина си, който живее със съквартирантка. Докато вечерят, майката забелязва колко добре изглежда съквартирантката. Тя отдавна мисли, че синът и е нещо повече от съквартирант с тази жена, и подозренията и се усилват, като ги гледа как се държат един към друг.
  • Синът усеща за какво си мисли майка му и решава да действа изпреварващо:
  • – Знам за какво си мислиш, мамо, но те уверявам, че ние сме само съквартиранти.
  • Една седмица по-късно съквартирантката казва на младежа, че откакто майка му си е тръгнала, една сребърна чиния липсва. Макар да се съмнява майка му да е откраднала чинията, младежът решава да провери как стоят нещата, и написва писмо на майка си:
  • – “Мамо,
  • Аз не казвам, че ти си взела сребърната чиния от квартирата ни. Не казвам и че не си я взела… И все пак остава фактът, че откакто ти беше на гости, чинията я няма.
  • С обич, твоят син!”
  • След няколко дни пристига отговорът от майката:
  • – “Скъпи сине,
  • Аз не казвам, че ти спиш със съквартирантката си, и не казвам, че не спиш с нея… И все пак остава фактът, че ако тя спеше в нейното собствено легло, досега щеше да е открила сребърната чиния под възглавницата си.
  • С обич, твоята майка!”

Автомобилът губи мощност

  • Карала си една жена някъде из средните щати, но по едно време автомобилът нещо почнал да губи мощност.
  • Спряла тя, поогледала се – пустош… И коли не минават, няма кой да и помогне, а пък не разбирала много от двигатели… Все пак вдигнала капака да погледне, но не могла да разбере къде е причината. Стояла и се чудела какво да прави.
  • По едно време чула глас зад гърба си:
  • – Бе, що не провериш свещта на 3-ти цилиндър?
  • Обърнала се жената и какво да види – кон, който и говори с човешки глас!
  • Все пак развила свещта, попочистила я, завъртяла ключа на запалването и двигателят заработил като часовник!
  • Още по-учудена попитала коня:
  • – Благодаря много за помощта, ама ти как така разбра къде е проблемът?
  • – Е, фасулска работа – все пак съм завършил двигатели с вътрешно горене в Кеймбридж!
  • Продължила си тя по пътя и след 20-тина километра спряла да си почине в крайпътно заведение. Поръчала си една бира и се обърнала към бармана:
  • – А бе, мога ли да те питам нещо, че ми е много странно?
  • – Какво, за ония кон ли?
  • – Да, за коня…
  • – Ами-и-и, виж сега – че разбира много от двигатели – разбира, обаче това за Кеймбридж е чиста лъжа.

Мъж отива на разходка

  • Стои мъжът пред огледалото,с вратовръзка,костюм,стои,кипри се. Часът е 23.20,жена му не издържа и го пита:
  • -А бе, Кольо, закъде си се спретнал такъв?
  • Мъжът с олимпийско спокойствие отговаря:
  • -За риба бе Марче, не ме чакай, заключи след мен.
  • Жена му мълчаливо се прибрала в стаята и след 20 минути, тъкмо когато той щял да тръгва, тя излиза перфектно облечена, с вечерен грим. Мъжът и шашардисан я пита:
  • -А, ти накъде си се засилила посред нощ, и то в такъв вид?
  • -При мама,картофи ще садя…

  • ​Човек отива при психиатър и му се оплаква.
  • – Докторе, имам сериозен проблем. Щом легна да спя и ми се струва, че някой лежи под кревата. Като се мушна под кревата пък ми се струва, че някой лежи отгоре. И така по цяла нощ: отдолу, отгоре, отдолу, отгоре. Не мога да спя, моля ви, помогнете ми.
  • – Този проблем е много сериозен – отговаря психиатърът, – мисля, че лечението му ще трае около две години. Ще трябва да идвате три пъти седмично и ви гарантирам, че ще се излекувате.
  • – И колко ще струва това?
  • – Ами по 50 евро за визита.
  • Мъжът благодари и си тръгва. След шест месеца психиатърът го среща на улицата.
  • – Защо не дойдохте да се лекувате при мен? – пита той.
  • – За по 50 евро на визита?! Барманът в моя бар ме излекува само за 10 евро, при това еднократно.
  • – Е как така?
  • – Ами посъветва ме да отрежа краката на леглото.